Търсене в текстове за 'издърж издръж'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 161 резултата от 135 текста с части от думите : 'издърж издръж'.

1. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

/и на 4 ноември на Карл Август*/*”Той /Лодер/ ми демострира остелогия и миология в осем дни, естествено тези дни бяха използвани доколкото аз можех да издържа буден”./ В последното писмо той пише сега също, че има намерението “Да обясни на младежите на художествената академия скелета и да ги доведе до познаването на човешкото тяло”.
Същият го въвежда по-нататък анатомията, както той пише на 29 октомври 1781 г.на госпожа фон Щайн*/*”Една тежка служба от любов, която поех, ме довежда по-близо до моята любима тема. Лодер ми обяснява всички кости и мускули и за по-малко дни аз ще схвана много неща”. /и на 4 ноември на Карл Август*/*”Той /Лодер/ ми демострира остелогия и миология в осем дни, естествено тези дни бяха използвани доколкото аз можех да издържа буден”./ В последното писмо той пише сега също, че има намерението “Да обясни на младежите на художествената академия скелета и да ги доведе до познаването на човешкото тяло”. Той прибавя: “Аз правя това едновременно заради себе си и заради тях; методът, който съм избрал, ще ги запознае предостатъчно с основните стълбове на тялото”. Рисунките в дневника на Гьоте показват, че той действително е държал тези лекции и ги е завършил на 16 януари. Същевременно той трябва да е разговарял твърде много с Лодер върху строежа на човешкото тяло.
към текста >>

2. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Щом аз неуморно се стремях по един несъзнателен начин, отначало, и по един вътрешен подтик да проникна до онзи първообраз, до онзи тип, щом имах даже щастието да изградя едно природосъобразно изложение, отсега нататък нищо не можеше да ми попречи да издържа смело авантюрата на разума както самият старец от Кьонигсберг (Кант) я нарича."
И по отношение на излязлата в 1811 година книга на Якоби: "За божествените неща и тяхното откровение" Гьоте отбелязва*/*Дневник и годишник,алинея 797.): "как можеше да бъде за мене добре дошла книгата на един толкова сърдечно обичан приятел, в която трябваше да видя подържана тезата: Природата скрива Бога. При моя чист, дълбок, вроден и упражнен метод на разглеждане на нещата, който ме беше научил да виждам бога в природата, природата в Бога по един непоколебим начин, така че този подход в мисленето съставляваше основата на моето съществуване, не трябваше ли едно такова странно, едностранчиво-ограничено изказване да ме отдалечи завинаги по дух от най-благородния човек, чието сърце аз с обожание обичах? " Гьоте има пълно съзнание за голямата крачка, която той прави в науката; той знаеше, че сривайки границите между неорганичната и органичната природа и провеждайки последователно спинозовия начин на мислене, произвеждаше един важен обрат в науката. Ние намираме това познание изразено в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност". След като беше намерил горецитираното от нас обоснование на Кант относно неспособността на човешкия ум да обясни един организъм в "Критика на разсъдъчната способност", той се изказва против него така: "Наистина тук авторът /Кант/ изглежда да сочи към един божествен ум, обаче когато в моралната област се издигнем чрез вяра в бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първичното същество, то и в интелектуалната област трябва да имаме същия случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа се удостоим да участваме в нейните произведения. Щом аз неуморно се стремях по един несъзнателен начин, отначало, и по един вътрешен подтик да проникна до онзи първообраз, до онзи тип, щом имах даже щастието да изградя едно природосъобразно изложение, отсега нататък нищо не можеше да ми попречи да издържа смело авантюрата на разума както самият старец от Кьонигсберг (Кант) я нарича."
към текста >>

3. 09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Но как, когато понятието за познанието, което Кант и неговите последователи имат, и за което те питат, дали то е възможно или не, би се оказало самото то като неудържимо, ако не би могло да издържи пред една проникваща критика?
Поглеждайки по-отблизо обаче установяваме, че отговарянето на повдигнатия въпрос съвсем не трябва да бъде поставено на върха на теорията на познанието. Когато питам за възможността на нещо, аз трябва преди това първо да съм го изследвал. Но как, когато понятието за познанието, което Кант и неговите последователи имат, и за което те питат, дали то е възможно или не, би се оказало самото то като неудържимо, ако не би могло да издържи пред една проникваща критика? Ако нашият процес на познанието би бил нещо на пълно различно от това, което Кант е дефинирал? Тогава цялата работа би била напразна. Кант е възприел общо приетото понятие на познанието и е запитал за една възможност.
към текста >>

4. 06_б. УМ И РАЗУМ GA_2 Светогледа Гьоте

Това изцяло изкуствено построение от мисли на Кант не издържа пред едно обективно обсъждане.
В 7 и 5 съвсем не се съдържа сборът 12, така заключава Кант. Аз трябва да се издигна над 7 и 5 и да апелирам към моето виждане, тогава намирам понятието 12. Моят възглед прави, защото по необходимост да си представя 7+5=12. Обаче обектите на моята опитност трябва да дойдат до мене посредством моето виждане, следователно те трябва да се подчинят на неговите закони. Ако опитността трябва да бъде възможна, такива теореми трябва да бъдат правилни. Това изцяло изкуствено построение от мисли на Кант не издържа пред едно обективно обсъждане. Невъзможно е да нямам в понятието за подлога никаква опорна точка, която да ме доведе до понятието за сказуемото. Защото и двете понятия са добити чрез моя ум, и това при една вещ, която е единна в себе си. Нека не се мамим тук. Математическото единство, което стои на основата на числото, не е първото. Първото е големината, която е толкова и толкова кратно повторение на единицата.
към текста >>

5. 00. ПРЕДГОВОР GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Нищо чудно, че твърде смелите системи не можеха да издържат на трудностите на епохата, враждебна на философията и много от хубавите неща, съдържащо се в тях, беше безжалостно запаметено заедно с лошото.
Даже Шопенхауер, който твърди, че резултатите от Кантовата критика на разума са истини навеки неоспорими, но може да тръгне към познанието на последните причини на света освен по един път, който се отклонява от пътя на неговия учител. Тези мислители имаха нещастната съдба да търсят познанието на най-важните истини, без да положат основите на такова начинание, като изследват природата на самото познание. Ето защо гордите умопостроения на Фихте, Шелинг и Хегел стоят пред нас лишени от основа. Но отсъствието на такава основа, действуваше вредно и в хода на мислите на философите. Без познаване значението на чистия свят на идеите и тяхното отношение към областта на сетивните възприятия, те създадоха заблуждение над заблуждение, едностранчивост над едностранчивост. Нищо чудно, че твърде смелите системи не можеха да издържат на трудностите на епохата, враждебна на философията и много от хубавите неща, съдържащо се в тях, беше безжалостно запаметено заедно с лошото.
към текста >>

6. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

И който не може, като Волтер, да съчетае голямата чувствителност с извънредна издръжливост, е изложен на непрекъсната болнавост.“ Тази издръжливост липсва на натури като Ницше и Леопарди.
Никога чрез наблюдение, а чрез действие. Опитай да изпълниш дълга си и ще разбереш веднага какво ти е присъщо.“ Знаем, че също и Гьоте притежава фина чувствителност. Но същевременно има и необходимия баланс: способността, която е описал чудесно в един разговор с Екерман на 20 септември 1829 г. „Изключителното, което постигат отлични таланти, предпоставя една много нежна организация, за да са способни на особени усещания. Такава организация е в конфликт със света и е лесно ранима. И който не може, като Волтер, да съчетае голямата чувствителност с извънредна издръжливост, е изложен на непрекъсната болнавост.“ Тази издръжливост липсва на натури като Ницше и Леопарди. Те биха се загубили напълно в своите впечатления, ако не се заключваха за света артистично, ако не му се противопоставяха враждебно. Може да се сравни душевното усилие, от което Ницше се нуждае в общуването си с хората, с Гьотевото удоволствие от общуването, което той описва с думите: „На природата ми е присъща общителност. По този начин печеля съмишленици при различни начинания и сам се възпитавам да им бъда съмишленик. И така постигам щастието да виждам как продължавам да живея в тях, както и те в мен.“
към текста >>

7. ГЛЕДИЩА GA_8 Християнството като мистичен факт

Човек се стреми към по-висши методи, които несъмнено не са естественонаучните, но са издържани напълно в техния смисъл.
Човек работи в смисъла на естествената наука, само тогава, когато разглежда духовното развитие на човека също така безпристрастно, както естествоизпитателят наблюдава физическия свят. Тогава в областта на духовния живот той стига до един начин на разглеждане на нещата, който се различава от естествено научния метод, както геологичният се различава от чисто физичния, както изследването на развитието на живота се различава от това на чисто химическите закони. Човек се стреми към по-висши методи, които несъмнено не са естественонаучните, но са издържани напълно в техния смисъл.
към текста >>

8. НЯКОИ ДОПЪЛНЕНИЯ GA_8 Християнството като мистичен факт

Но който не иска да бъде всестранен, а счита една или друга теория като нещо вече строго установено, той може да мисли, че твърденията, намерили място в настоящата книга „не са издържани" от „научно" гледище и че те са лишени от „каквато и да е обективна основа".
не трябва да се вади заключение, че авторът на тази книга подценява историческото изследване. Това съвсем не е вярно. Историческо то изследване е напълно оправдано, само че то не трябва да проявява нетърпение спрямо схващането, кое то изхожда от духовна гледна точка. В настоящата книга не бе дадена тежест на това, да се изяснят при всеки случай всевъзможни цитати. Обаче онзи, който иска, може напълно да се увери, че когато изнесените тук подробности се разглеждат всестранно и безпристрастно, те никъде няма да влязат в противоречие с действително установените исторически факти. Но който не иска да бъде всестранен, а счита една или друга теория като нещо вече строго установено, той може да мисли, че твърденията, намерили място в настоящата книга „не са издържани" от „научно" гледище и че те са лишени от „каквато и да е обективна основа".
към текста >>

9. ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА GA_9 Теософия

Ако се вземат под внимание законите на наследствеността, открити от Грегор Мендел, може да се предаде на тази хипотеза дори вид на научно издържано съждение.
Тук заставаме пред един важен факт, който разширява познанието ни за същността на човека. Който иска да насочи погледа си само към материалната страна на въпроса, той наистина може да твърди, че индивидуалните различия в човешката личност, идват като резултат от различията в състава на материалните зародиши. Ако се вземат под внимание законите на наследствеността, открити от Грегор Мендел, може да се предаде на тази хипотеза дори вид на научно издържано съждение.
към текста >>

10. 08. ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ако разпознае своите задължения и ако действува съобразно тях, тогава той е издържал изпитанието.
Окултният ученик се ръководи не от външни обстоятелства, а от онези правила, до които достига благодарение на "тайния" език. Така чрез второто "изпитание" той трябва да покаже, че ръководен не от тези правила, е способен да действува със същата увереност, с която например един държавен служител изпълнява своите служебни задължения. За тази цел окултното обучение поставя пред кандидата определена задача. Той трябва да се справи с нея, благодарение на опитностите, които е натрупал в хода на Подготовката и Просветлението. А това, което той трябва да извърши, ще узнае с помощта на усвоените от него писмени знаци. Ако разпознае своите задължения и ако действува съобразно тях, тогава той е издържал изпитанието.
към текста >>

11. 16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Една от последиците на успешно издържана среща с "Пазачът на прага" се състои в това, че следваща физическа смърт на окултния ученик протича по съвършено друг начин, отколкото досега.
Една от последиците на успешно издържана среща с "Пазачът на прага" се състои в това, че следваща физическа смърт на окултния ученик протича по съвършено друг начин, отколкото досега. Той изживява смъртта напълно съзнателно и отхвърля физическото тяло, също както прави това и с една дреха, която е вече износена или неупотребима след внезапно скъсване. В този случай неговата физическа смърт е, така да се каже, важно събитие само за неговите близки, чиито възприятия все още са ограничени единствено в рамките на сетивния свят. За тях окултният ученик наистина "умира". За самият него обаче, значението на околния свят не се променя. Целият свръхсетивен свят, в който сега влиза той, му беше известен и преди смъртта; същият свят го посреща и след смъртта.
към текста >>

12. КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

Сега той смело се изказа, че издържаното в материалистичен смисъл обяснение на световните явления, включително и на човека трябва да образува основата на едно ново евангелие, за едно ново морално схващане и изграждане на съществуването.
Също и такива, които не бяха тръгнали от естественонаучните проучвания, влязоха в редовете на техните последователи. Ако още Бюхнер, Фогт, Молешот и други бяха градили върху чисто естественонаучни предпоставки, то в 1872 г. в своята книга “Стара и нова вяра” Давид Фридрих Щраус се опита да намери опорни точки за новото изповедание, опирайки се на своите богословски и философски познания. Още преди няколко десетилетия с книгата си “Животът на Исус” той се намеси в духовния живот по един впечатляващ начин. Той изглеждаше въоръжен с цялото богословско и философско образование на неговото време. Сега той смело се изказа, че издържаното в материалистичен смисъл обяснение на световните явления, включително и на човека трябва да образува основата на едно ново евангелие, за едно ново морално схващане и изграждане на съществуването. Произходът на човека от чисто животински прадеди изглеждаше, че ще се превърне в една нова догма и всяко придържане към един духовно-душевен произход на човешкия род в очите на изследващите природата философи се считаше за останало от детската възраст на човечеството суеверие, с което хората не трябва повече да се занимават.
към текста >>

13. ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Те трябваше да се научат да издържат на опасности, да преодоляват болки, да извършват смели действия.
Животът на лемурийците беше насочен към развитието на волята, на силата, образуваща представите. Възпитанието на децата беше изцяло насочено към тази цел. Момчетата бяха закалявани по най-грубия начин. Те трябваше да се научат да издържат на опасности, да преодоляват болки, да извършват смели действия. Онези, които не можеха да понасят мъченията, да понасят болките, не бяха считани за полезни членове на човечеството. Оставяха ги да загинат при тежка работа.
към текста >>

14. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910 GA_13 Въведение в Тайната наука

Авторът знае, че книгата му не би имала наистина стойност, ако би разчитала единствено на сляпата вяра; нейната стойност изпъква само дотолкова, доколкото тя може да издържи пред критиката на непредубеденото мислене.
Той би желал преди всичко предпазливи читатели, приемащи само това, което е логически оправдано. Авторът знае, че книгата му не би имала наистина стойност, ако би разчитала единствено на сляпата вяра; нейната стойност изпъква само дотолкова, доколкото тя може да издържи пред критиката на непредубеденото мислене. Сляпото упование твърде лесно може да смеси истинските факти с безразсъдните и суеверни тълкувания. Всеки, който разчита единствено на вяра в „свръхсетивното", ще установи че тази книга апелира изключително към силата на човешкото мислене. Тук става дума не за това, да се публикуват едни или други неща, а просто те да се опишат според изискванията на един съвестен и точен поглед в съответната област на живота. А това е област, където лесно могат да бъдат смесени познанието и най-възвишените неща от една страна, с безсъвестното шарлатанство и суеверието от друга.
към текста >>

15. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Различия се проявяват само доколкото хората се отпра вят към висшите истини не по един сигурен и научно издържан път, а по пътя на своя личен произвол.
Ако обаче някой мисли, че възгледите за свръхсетивния свят са нещо субективно и лично, той отрича самия обединяващ принцип на всички човешки същества. Напълно вярно е, че всеки човек открива свръхсетивния свят чрез самия себе си, но и неоспорим факт е, че всички хора, които са достатъчно напреднали в тази област, стигат не до различни, а до еднакви изводи. Различия се проявяват само доколкото хората се отпра вят към висшите истини не по един сигурен и научно издържан път, а по пътя на своя личен произвол. Следва да потвърдим и това, че правотата на духовнонаучния път може да признае само този, който изцяло е успял да се вживее в неговата неповторима същност.
към текста >>

Така той може да издържи известно време.
Тази душевна смърт и това отчаяние, в техните всевъзможни форми, са в същото време и вътрешните, душевни врагове на всеки стремеж към Тайната Наука. И те се появяват винаги, когато човек изчерпи своята вътрешна сила. Тогава цялата жизнена сила трябва да бъде внасяна отвън, ако въобще подобен човек може да се сдобие с такава сила. В тези случаи човек възприема нещата, процесите и Съществата (die Wesenheiten), които застават пред неговите сетива като ги разграничава с помощта на своята умствена дейност. Те му доставят радост или болка, подтикват го към определени действия. Така той може да издържи известно време. Но рано или късно стига до една точка, където той вътрешно умира. Защото всичко онова, което може да се извлече от света, е вече изчерпано. И това не е твърдение, взето от личните опитности на един човек, а нещо, което се установява при непредубеденото разглеждане на всеки човешки живот. Само скритите сили, които дремят в дълбините на нещата, могат да ни предпазят от това изчерпване. Ако замре нашият устрем към дълбините, от където непрекъснато черпим все нови и нови жизнени сили, най-после и външната страна на нещата престава да служи на живота.
към текста >>

16. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Впрочем те не издържаха в условията на Атлантида и загинаха.
Понеже през тези времена размерите, конфигурацията и пластичността на човешкото физическо тяло все още зависеха до голяма степен от душевните качества, последствията от споменатото издаване на Вулкановите тайни се проявиха в някои изменения на човешкото тяло. Там, където покварата на хората се изразяваше най-вече в заробване на свръхсетивните сили от страна на низшите инстинкти, желания и страсти, възникваха безформени и гротескни човешки тела. Впрочем те не издържаха в условията на Атлантида и загинаха. Следатлантското човечество погледнато физически се разви от онези атлантски предшественици, при които настъпи такова втвърдява не на телесната конфигурация, че тя не се поддаваше вече на деформираните душевни сили.
към текста >>

17. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

не би могло да издържи проверка.
не би могло да издържи проверка.
към текста >>

18. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Понеже, сине, издържа дотук,
Понеже, сине, издържа дотук,
към текста >>

да издържиш дори тогава,
да издържиш дори тогава,
към текста >>

19. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

без изпит да е издържал,
без изпит да е издържал,
към текста >>

20. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

щом изпитанието издържите.
щом изпитанието издържите.
към текста >>

21. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

Ти изпитанието издържа.
Ти изпитанието издържа.
към текста >>

22. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

продукцията ни да издържи.
продукцията ни да издържи.
към текста >>

23. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Ако би съхранил по-дълго детския период, а с него и по-добрата част на своето същество, тогава човек не би издържал пред нейното действие, защото противодействуващите луциферически и ариманически сили ще отслабят цялото му същество.
Човешкото същество поличава сегашната си форма благо дарение на това, че върху него са действували силите, които ние наричаме луциферични и ариманични. Чрез тези сили човешкото същество е станало в известно отношение по-лошо, отколкото би трябвало да бъде, ако върху него биха действували само силите, идващи от космическите духовни предводители, които се стремят единствено към правилното развитие на човека. Причините за нашите страдания, болести, както и за смъртта трябва да се търсят извън Съществата, които се опитват да ръководят развитието ни в правилната посока, а именно в луциферическите и ариманически Същества, намесващи се често в това праволинейно развитие. През първите детски години луциферическите и ариманически сили имат съвсем слабо влияние върху човешкото същество. Те се проявяват, когато започне съзнателният живот на човека. Ако би съхранил по-дълго детския период, а с него и по-добрата част на своето същество, тогава човек не би издържал пред нейното действие, защото противодействуващите луциферически и ариманически сили ще отслабят цялото му същество. Във физическия свят човек има такава организация, че може да понесе непосредствените сили от духовния свят, които действуват в него през първите детски години само докато е детински мек и пластичен. Той би се разпаднал, ако силите, чрез които възникват ориентацията му в пространството, формирането на ларинкса и на мозъка продължават да действуват в него по същия директен начин и в по-късните години. Тези сили са толкова мощни, че нашият организъм би се разрушил, ако те биха продължили да действуват и по-късно; толкова свещени са те, че нашият организъм би загинал под техните въздействия. Ето защо по-нататък трябва да се опираме само на силите, чрез които влизаме в съзнателна връзка със свръхсетивния свят.
към текста >>

24. ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Всяка друга представа за отношенията на външния сетивен свят към тялото поради самото си съдържание не издържа пред действителността.
Тези представи са съобразени с това, че наближава време, когато няма да разполагаме с нищо от това, в което протичат нашите сегашни изживявания. Всяка друга представа за отношенията на външния сетивен свят към тялото поради самото си съдържание не издържа пред действителността. Обаче представата, че реалното участие на външния свят в изграждането на тялото се проявява едва след смъртта, не се конфронтира с нищо, което бива действително изживяно в условията на външния и вътрешен свят. Душата далеч не усеща непоносима мисълта, че нейните субстанции и сили се включват в процесите на външния свят, които нямат нищо общо с нейния собствен живот. При съвършено непредубеденото си отдаване на живота, дори и в своите дълбини, тя не открива никакво надигащо се от тялото желание, което да превръща мисълта за разлагането на тялото след смъртта в нещо неприятно. Непоносимото идва после когато човек си представи, че субстанциите и силите, нахлуващи обратно във външния свят увличат душата със себе си. Подобна представа би изглеждала непоносима, както всяка друга, която не идва по естествен път като резултат от вглъбяването в откровенията на външния свят.
към текста >>

Показателно е, че тази мисъл идва като нещо необходимо и че тя издържа пред всички възможни възражения.
Не винаги обръщаме внимание на това, в какво прекрасно съзвучие са естествените и нормални усещания на душата спрямо откровенията на природния свят. Това би могло да изглежда толкова самопонятно, че да не се нуждае от никакво внимание; и все пак този привидно незначителен факт осветлява много неща. В мисълта, че тялото ще се разпадне на своите елементи няма нищо непоносимо, напротив, в мисълта, че това може да се случи с душата, има нещо нелепо. Съществуват много чисто лични основания, според които последната възможност е нелепа и безсмислена; в случая обективното разглеждане изобщо не трябва да ги взема под внимание. Обаче надличната отдаденост към уроците на външния свят показва, че по време на живота не трябва да приписваме на този външен свят едно участие, различно от това, което той има след смъртта. Показателно е, че тази мисъл идва като нещо необходимо и че тя издържа пред всички възможни възражения. Ако човек прониква в нея напълно съзнателно, усеща една непосредствена сигурност. В действителност, така разсъждават както вярващите в безсмъртието, така и неговите отрицатели. Наистина, последните ще изтъкнат, че законите, които действуват в тялото след смъртта, съдържат също и условията за телесните процеси по време на живота; обаче те се заблуждават, ако вярват, че действително могат да си представят как тези закони по време на живота биха имали спрямо тялото като носител на душата някакво друго отношение, отколкото това след смъртта.
към текста >>

25. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Твърде странно виждаме, че в нашите дни именно талантите не могат да издържат.
Той бе последван от Фихте, Якоби, Золгер, Райнхолд, Краузе, Шлайермахер, В. Ф. Хумболд, Фр. Шлегел, Хуербарт, Ваадер, Вагнер, Виндишман, Фриз и толкова много други... Виждаме ли ние прираст за онази реколта на смъртта? Способни ли сме ние във втората полови на нашия век да изпратим също така една свещена група от мислители по-нататък? Живеят ли между нашите младежи тези, у които платонически ентусиазъм и аристотелско блаженство в работата одушевлява душите за едно безсмъртно напрежение в спекулацията?... Твърде странно виждаме, че в нашите дни именно талантите не могат да издържат. Те бързо се изхабяват и започват да копират самите себе си и да се повтарят, там където след побеждаването на неузрелите и несъвършените, едностранните и бурни младежки опити би трябвало да започне периодът на силното и съсредоточено действие. Някои, изпълнени с прекрасно усърдие, падат през глава в тичането и, както Константин Франц, трябва при всяка следваща стъпка, при всяко следващо произведение да се отрекат отново отчасти от предидущото..."
към текста >>

26. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Напълно в посоката на такива религиозни настроени духове се движи също и мисленето на много влиятелни природоизследователи, каквито е това на Хъксли, който призна един пълен агностицизъм по отношение същността на света и обяви един издържан в смисъла на Дарвиновите познания монизъм за приложим само към дадената на човека външна страна на природата.
Напълно в посоката на такива религиозни настроени духове се движи също и мисленето на много влиятелни природоизследователи, каквито е това на Хъксли, който призна един пълен агностицизъм по отношение същността на света и обяви един издържан в смисъла на Дарвиновите познания монизъм за приложим само към дадената на човека външна страна на природата. Той е един от първите, който се застъпи за Дарвиновите представи, обаче същевременно е решителен представител на ограничеността на този начин на мислене. Един подобен възглед изповядва също физикът Джон Тиндал /1820-1893 г./, който признава в мировия процес една сила съвършено недостъпна за човешкия ум. Защото именно когато се приеме, че в света всичко се ражда чрез естествено развитие, никога не може да се допусне, че материята, която е носител на цялото развитие, не е нищо друго освен това, което нашия ум може да разбере за нея.
към текста >>

27. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Начинът на мислене на Карнери е издържан напълно в смисъла на еволюционната идея, която не намира по-късното предварително образувано в по-ранното, а за която по-късното е едно действително новообразуване.
Начинът на мислене на Карнери е издържан напълно в смисъла на еволюционната идея, която не намира по-късното предварително образувано в по-ранното, а за която по-късното е едно действително новообразуване. Химическия процес не съдържа вече развит животински живот, щастието се образува като съвършено нов елемент въз основа на инстинкта на съхранение на животното. Трудността, която се крие в тази мисъл, даде на един остроумен мислител, В. Х. Ролф, подтика да развие разсъжденията, които той написа в своята книга "Биологически проблеми, същевременно опит за развитие на една рационална етика". /Лайпциг 1884 г. / Ролф се пита: Коя е причината, една жива форма да не остане на определена степен, а да се развива по-нататък, да се усъвършенства?
към текста >>

28. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Сянката има такава подемна сила, че може да издържи всеки човек.
Първият е, ако точно по обед, когато Слънцето се намира в най-високата си точка, вие преминете по моето собствено тяло. Тук Блуждаещите Светлини възразяват: Да, но през обедните часове ние не обича ме да пътуваме. В такъв случай следва да се възползвате от втората възможност. Надвечер, когато се стъмва, на едно точно определено място вие ще срещнете Големия Великан. Той не притежава никаква сила, обаче когато протегне ръката си и нейната сянка падне върху реката, вие можете да минете по сянката и да се прехвърлите на другия бряг. Сянката има такава подемна сила, че може да издържи всеки човек. И така, ако не искате да минете по моето собствено тяло в обедните часове, потърсете Великана. Блуждаещите Светлини изслушват тези пояснения. После Змията отново се спуска в земните пукнатини и продължава да се радва на вътрешната светлина, която нейното тяло излъчва след поглъщането на златото.
към текста >>

29. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Социален организъм, изграден според замисъла на обсъжданата тук идея, ще съумее да внесе в човешката общност положителния баланс, който даден индивид постига благодарение на своите лични качества, както и да отнема необходимите средства за издръжката на онези индивиди, на които липсват способности.
Социален организъм, изграден според замисъла на обсъжданата тук идея, ще съумее да внесе в човешката общност положителния баланс, който даден индивид постига благодарение на своите лични качества, както и да отнема необходимите средства за издръжката на онези индивиди, на които липсват способности. „Принадената стойност" ще служи не за неоправдания лукс на даден човек, а за осигуряването на социалния организъм с нови душевни и материални блага, както и за обгрижването на онези хора, които се раждат в този организъм, но не са в състояние да му служат.
към текста >>

30. Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа преди години[1].
Който и да говори по този начин за лечението на нашите социални болести, усеща и вижда презрението на всички онези, които днес се самоизтъкват като експерти в подредбата на живота. Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа преди години[1]. Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност. Твърдението, че „намеренията на троичния социален ред може да са много добри, но няма хора, които да ги приложат“, ще затихне. Авторите на това твърдение определено не са хората, които ще свършат, каквото трябва да се свърши. Затова, нека се надяваме, че те ще се оттеглят с достойнство и няма с груба сила да възпрепятстват онези, които вършат плодотворна работа и които с радост биха осигурили свободен духовен живот за развитието на социалните импулси у хората.
към текста >>

Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност.
Който и да говори по този начин за лечението на нашите социални болести, усеща и вижда презрението на всички онези, които днес се самоизтъкват като експерти в подредбата на живота. Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа преди години[1]. Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност. Твърдението, че „намеренията на троичния социален ред може да са много добри, но няма хора, които да ги приложат“, ще затихне. Авторите на това твърдение определено не са хората, които ще свършат, каквото трябва да се свърши. Затова, нека се надяваме, че те ще се оттеглят с достойнство и няма с груба сила да възпрепятстват онези, които вършат плодотворна работа и които с радост биха осигурили свободен духовен живот за развитието на социалните импулси у хората.
към текста >>

31. Статия 20: Търси се прозорливост! GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Например, ако хората правят всеобхватни промени, издържани в смисъла на троичния организъм, макар и само в част от страдащата икономика, би последвал низ на събития, които биха изцелили злото.
Има само един истински практичен начин да се построи наново това, което е рухнало, и този начин е самият троичен социален организъм. Например, ако хората правят всеобхватни промени, издържани в смисъла на троичния организъм, макар и само в част от страдащата икономика, би последвал низ на събития, които биха изцелили злото. Само някой, който по една или друга причина се страхува реално да работи в смисъла на троичния социален организъм, би задал въпрос като споменатия. Такъв човек иска защитниците на троичната идея да му кажат как да подобри отделни симптоми, без да приложи троичното изцеление върху самата болест.
към текста >>

32. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Бих искал да охарактеризирам въпроса по друг начин, като кажа: Продължителността на това състояние е равно на времето, през което човешкото същество може да издържи без да спи, през което то може да остане будно.
Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли. Именно за това лице ние продължаваме да сънуваме всякакви неща. Ние бихме познали добре тези връзки, ако бихме проучили както подобава сънищата. Някой сънува за това, което е видял вчера; друг за това, което е станало преди навечерието; друг пък за това, което е станало три или четири дни преди това. И продължителността на състоянието след смъртта, при което човек още живее в своето етерно тяло, е свързано с тази способност. Бих искал да охарактеризирам въпроса по друг начин, като кажа: Продължителността на това състояние е равно на времето, през което човешкото същество може да издържи без да спи, през което то може да остане будно. Някога сънят го надвива, щом остане без да спи една нощ. Друг някой може да издържи по-дълго и да остане буден две, три или четири нощи. Такава ще бъде и продължителността на опитността, която човешкото същество има за своето етерно тяло след смъртта. След това ние сме все повече и повече потопени в едно съзнание, което се е приспособило към етерния Космос. Нашият собствен етерен организъм се влива един вид в този последния.
към текста >>

Друг някой може да издържи по-дълго и да остане буден две, три или четири нощи.
Ние бихме познали добре тези връзки, ако бихме проучили както подобава сънищата. Някой сънува за това, което е видял вчера; друг за това, което е станало преди навечерието; друг пък за това, което е станало три или четири дни преди това. И продължителността на състоянието след смъртта, при което човек още живее в своето етерно тяло, е свързано с тази способност. Бих искал да охарактеризирам въпроса по друг начин, като кажа: Продължителността на това състояние е равно на времето, през което човешкото същество може да издържи без да спи, през което то може да остане будно. Някога сънят го надвива, щом остане без да спи една нощ. Друг някой може да издържи по-дълго и да остане буден две, три или четири нощи. Такава ще бъде и продължителността на опитността, която човешкото същество има за своето етерно тяло след смъртта. След това ние сме все повече и повече потопени в едно съзнание, което се е приспособило към етерния Космос. Нашият собствен етерен организъм се влива един вид в този последния. Ние чувстваме етера на Космоса, след това се връщаме отново към нашето етерно тяло. Тогава то ни се явява увеличено все повече и повече.
към текста >>

33. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

За да може да се издържа, работи като частен учител и това налага непрекъснато да се самообразова, като в същото време това го предпазва от едностранчивост.
За да може да се издържа, работи като частен учител и това налага непрекъснато да се самообразова, като в същото време това го предпазва от едностранчивост. Подобрявайки педагогическите си умения, той става възпитател в едно семейство с умствено изостанало 10-годишно дете с хидроцефалия. След 2 години има значителен напредък – детето тръгва на училище, а по-късно завършва медицина. Така Рудолф Щайнер поставя началото и на лечебната педагогика, която след около 30 години ще предложи на света.
към текста >>

34. IV. Младежки приятелства GA_28 Моят жизнен път

Беше завършил училище като бедно момче в Херманщат и още там се налагало да се издържа от частни уроци.
Често часове наред стоях при него в стаята му и с удоволствие го слушах да ми чете стиховете си. Към духовните ми стремления от това време той също показваше топъл интерес. Макар че от нещата, с които се занимавах тогава, се вълнуваше по-малко, отколкото от личните си чувства към мен. Той беше обвързан с много прекрасни приятелства, а също и с младежка любов. Нуждаеше се от тях в живота си, който беше наистина труден. Беше завършил училище като бедно момче в Херманщат и още там се налагало да се издържа от частни уроци. Тогава му хрумнала гениалната идея да продължи да дава уроци на частните си ученици в Херманщат от Виена чрез кореспонденция. Науките във висшето училище малко го интересуваха. Веднъж все пак пожела да се яви на един изпит по химия. Не беше ходил на нито една лекция и не се беше докосвал до учебник по химия. В последната нощ преди изпита прочете една извадка от целия материал, която беше направил един друг приятел.
към текста >>

35. V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика) GA_28 Моят жизнен път

Работата ми като частен учител, която по онова време ми предлагаше единствената възможност да се издържам, ме предпазваше от едностранчивост.
Работата ми като частен учител, която по онова време ми предлагаше единствената възможност да се издържам, ме предпазваше от едностранчивост. Налагаше се сам да научавам много неща, за да мога после да ги преподавам. Така например усвоих и „тайните“ на счетоводството, тъй като ми се беше предоставила възможност да давам уроци тъкмо в тази област.
към текста >>

36. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

Бях удовлетворен, че в течение на две години момчето навакса материала от основното училище и можа да издържи зрелостния изпит в гимназията.
Благодарение на нея преминах през същинска школа по физиология и психология. Осъзнах, че възпитанието и преподаването трябва да се превърнат в изкуство, в основата на което лежи действителното познаване на човека. Налагаше се щателно да се придържам към принципа на икономията. Често за половин час учебно занятие трябваше да се подготвям цели два часа, за да изложа учебния материал така, че след това да мога във възможно най-кратко време и с възможно най-малко напрягане на духовните и физическите сили на момчето да извлека максимум от неговата способност за постижения. Последователността на учебните предмети трябваше да бъде грижливо премисляна и целият дневен режим да се направи по подходящия начин. Бях удовлетворен, че в течение на две години момчето навакса материала от основното училище и можа да издържи зрелостния изпит в гимназията. Здравословното му състояние също значително се подобри. Съществуващата хидроцефалия бе овладяна и чувствително отслабна. Можах да направя на родителите предложение да изпратят момчето в общественото училище. Струваше ми се необходимо житейското му развитие да премине в компанията на други момчета. Останах като възпитател в семейството много години и се посветих поспециално на това момче, което винаги направлявах по такъв начин, че обучението му в училище да не пречи на домашните му занимания и те да продължат в духа, в който бяха започнали.
към текста >>

37. IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен GA_28 Моят жизнен път

Сега предстоеше да изясня доколко издържана е тази картина, като се вземат предвид ръкописите от още непубликуваното наследство на Гьоте в областта на естествените науки.
Работата по това издание създаде в душата ми картина на Гьотевия светоглед. Сега предстоеше да изясня доколко издържана е тази картина, като се вземат предвид ръкописите от още непубликуваното наследство на Гьоте в областта на естествените науки. С голям интерес се задълбочих в тази част от Гьотевото наследство.
към текста >>

38. XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер GA_28 Моят жизнен път

Той можеше да издържа единствено на сетивни впечатления, не на мислите, разкриващи се в нещата и процесите.
Така се запознах лично с Хекел. Той беше обаятелна личност, с очи, гледащи наивно на света, толкова благи, че човек имаше усещането, че този поглед ще се пречупи, ако през него проникне остротата на мисленето. Той можеше да издържа единствено на сетивни впечатления, не на мислите, разкриващи се в нещата и процесите. Всяко движение на Хекел беше насочено към това да приеме изразяваното от сетивата и да не позволи на ръководещите мисли да се изразят в тях. Разбирах защо Хекел толкова много обича да рисува. Той просто се отдаваше на сетивни възприятия. Там, където би трябвало да започне да мисли, той преставаше да разгръща умствената си дейност и предпочиташе да запечата видяното посредством четката. Такава беше същинската природа на Хекел.
към текста >>

39. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

Но при все това то вече не беше в състояние да се издържа финансово единствено въз основа на своето съдържание.
В рамките на известни граници то беше в състояние да изпълнява добре тази задача. Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера. Когато по-нататък през осемдесетте и деветдесетте години в този мирен и естествен начин на споделяне на духовното навлязоха новите литературни цели на младите поколения, „Списанието“ доста бързо се увлече по това движение. То сменяше сравнително често своите редактори, от които получаваше своята окраска, в зависимост от това каква позиция в новото движение заемаше един или друг редактор. Когато можах да го поема през 1897 г., то беше в тясна връзка със стремленията на младата литература, без да се намира в силна опозиция на намиращото се извън тези стремления. Но при все това то вече не беше в състояние да се издържа финансово единствено въз основа на своето съдържание. Така че, наред с другите неща, беше станало и орган на „Свободното литературно общество“. Това прибавяше известен брой абонаменти към иначе вече недостатъчния им брой. Но въпреки всичко, когато ми предаваха „Списанието“, нещата стояха така, че беше необходимо да бъдат привлечени всички абонати, дори и ненадеждните, за да се събере минимумът за неговата издръжка. Можех да поема седмичника само в случай, че същевременно предприема някаква дейност, изглеждаща подходяща за увеличаване на абонаментите. Това беше дейността на „Свободното литературно общество“.
към текста >>

Но въпреки всичко, когато ми предаваха „Списанието“, нещата стояха така, че беше необходимо да бъдат привлечени всички абонати, дори и ненадеждните, за да се събере минимумът за неговата издръжка.
То сменяше сравнително често своите редактори, от които получаваше своята окраска, в зависимост от това каква позиция в новото движение заемаше един или друг редактор. Когато можах да го поема през 1897 г., то беше в тясна връзка със стремленията на младата литература, без да се намира в силна опозиция на намиращото се извън тези стремления. Но при все това то вече не беше в състояние да се издържа финансово единствено въз основа на своето съдържание. Така че, наред с другите неща, беше станало и орган на „Свободното литературно общество“. Това прибавяше известен брой абонаменти към иначе вече недостатъчния им брой. Но въпреки всичко, когато ми предаваха „Списанието“, нещата стояха така, че беше необходимо да бъдат привлечени всички абонати, дори и ненадеждните, за да се събере минимумът за неговата издръжка. Можех да поема седмичника само в случай, че същевременно предприема някаква дейност, изглеждаща подходяща за увеличаване на абонаментите. Това беше дейността на „Свободното литературно общество“. Така че трябваше да подбирам съдържанието на списанието по такъв начин, че това общество да бъде адекватно представено. В „Свободното литературно общество“ се търсеха хора, които имат интерес към произведенията на по-младата генерация. Седалището на обществото беше в Берлин, където го бяха основали някои помлади литератори.
към текста >>

40. XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г. GA_28 Моят жизнен път

Човек трябва да умее да „чака“ в търпение и вътрешна добросъвестност, докато съзнанието издържи това изпитание.
Във външното естествознание утвърждаването на което и да е знание не може да стане, докато не бъдат приключени всички необходими експерименти и сетивни наблюдения и докато няма повече възражения срещу изискваните изчисления. В духовната наука по никакъв начин методическата добросъвестност и дисциплината на познанието не са по-малко нужни. Само че се върви по малко по-други пътища. Тук съзнанието трябва да се изпита по отношение на познаваемата истина. Човек трябва да умее да „чака“ в търпение и вътрешна добросъвестност, докато съзнанието издържи това изпитание. То трябва да укрепне достатъчно в способността си за създаване на идеи в дадена област, за да съумее да възприеме съзерцанието, за което става дума тук, в своята способност за създаване на понятия.
към текста >>

41. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни органи. Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях. Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-висши органи може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените сетива му представят. Дали ще бъде опериран един физически сляп човек или не, зависи от естеството на органите. Онези по-висши органи обаче, чрез които човек може да проникне в по-висши светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек. Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Духовната Наука не смята, че човек - поради организацията си - има граници на познанието, а смята, че за него съществуват светове, за които той има възприемателни органи. Тя изследва само средствата, които разширяват границите, съществуващи в дадената епоха.
към текста >>

42. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото сме работили добре над нашите органи, така че те могат да издържат не само за няколко часа, а за целия ден.
През време на съня ние отново възстановяваме тези органи, така щото те отново могат да застанат укрепени срещу света и могат, да отразяват нашия душевен живот в будния дневен живот. Благодарение на това всичко, което е характерно за душевния живот, би могло да ни стане ясно. Кой не знае, че понякога след един добър, дълбок сън човек може да се чувствува изнурен, уморен? Често хората се оплакват от това; но това не е никакво болестно явление, а е напълно понятно. Защото всъщност пълното възстановяване чрез съня настъпва едва след един или един и половина часа от събуждането. Защо? Защото сме работили добре над нашите органи, така че те могат да издържат не само за няколко часа, а за целия ден. А непосредствено след събуждането ние не сме още школувани да използуваме тези органи, трябва първо да ги шлифоваме и едва след известно време можем да ги използуваме добре. При определен вид изнуреност би трябвало да говорим за това, че след няколко часа ще можем да се радваме, тъй като ще можем да се чувствуваме добре в добре възстановените органи. Защото от съня ни идва това, от което се нуждаем: градивните сили за органите, които биват изхабени през време на деня. И така сега ние можем да кажем: Нашият душевен живот е един живот в независимост, един живот, от който през будния дневен живот имаме чрез нашето съзнание нещо, което е едно огледално отражение. съзнанието е огледалното отражение на общението на нашата душа с околния свят.
към текста >>

43. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. GA_93 Легендата за храма

Първоначално те са давали следното предписание на своите членове: – Градете такива сгради, които нищо не ви донасят, нито имат нещо общо с вашата собствена издръжка.
Вземете свободните зидари. Първоначално те са давали следното предписание на своите членове: – Градете такива сгради, които нищо не ви донасят, нито имат нещо общо с вашата собствена издръжка. – Всичко това, което е останало от доброто старо Свободно масонство, са някои благотворителни институции. И макар че ложите са загубили своите жизнени корени от древната мъдрост и окултното знание, които някога са били тяхно притежание, то тези благотворителни институции, макар и изпразнени от тяхното духовно съдържание, по традиция продължават да култивират и се грижат за разпространението на един хуманизъм. Неегоистичната дейност е нещо, което принадлежеше на Свободното масонство. Първоначално Свободното масонство наистина е подтиквало своите членове да работят в служба на човечеството, да градят в обективния свят.
към текста >>

44. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Ала това сърце е така чудесно изградено, че може да издържи всичко това до дълбока старост.
И така цялото човешко тяло е конструирано по най-съвършен начин. Това физическо тяло наистина е най-съвършеното, което човек може да си представи. Един анатом винаги ще говори с най-голямо възхищение за човешкото сърце, което функционира по чуден начин, макар че човек не прави нищо друго през целия си живот, освен да му поднася отрови. Алкохол, чай, кафе и т.н. атакуват сърцето по най-невероятен начин. Ала това сърце е така чудесно изградено, че може да издържи всичко това до дълбока старост.
към текста >>

45. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Издържалите изпитите за зрелост са могли да бъдат посветени в мистериите на духа.
Нека се върнем към мистериите на духа. Първо те са били основани на място, което се намира между Европа и Америка и отдавна е потънало. Там е основана школата на великите адепти, там са били инаугурирани, внесени в хората мистериите на духа, които се разпространяват и до наше време. Издържалите изпитите за зрелост са могли да бъдат посветени в мистериите на духа. Който е обучаван достатъчно и е бил просветлен, е бил допускан до тях. Тогава усвоявал ученията, които като теософия са в основата на всички религии и които днес възприемаме с науката за духа. Той пречиствал инстинктите си, възпитавал логическо мислене в себе си и се научавал да обича не само кръвните си роднини, а да обхване цялото човечество с любов.
към текста >>

46. За така наречените опасности на окултното развитие GA_98 Природни и духовни същества

Който е бил допускан в школите, е трябвало да издържи изпити и да преобразува някои страни от своя характер, да придобие интелектуални и други способности.
Онзи, който е искал да узнае нещо от древните истини за вътрешния свят, е трябвало да бъде приет за ученик на великите учители на човечеството. Не е било обичайно някой да се прояви навън, за да сподели елементарни истини за света, както трябва да правим днес. Който е бил допускан в школите, е трябвало да издържи изпити и да преобразува някои страни от своя характер, да придобие интелектуални и други способности. В школите е имало много строго разделяне на степени. Не е било възможно например да се кажат тайни от висок ранг на някого, който току-що е бил приет. Всичко е било строго определено и външният свят не е знаел нищо за съществуването на такава тайна наука, която наистина е била единственият истински окултизъм.
към текста >>

47. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

най-трудния издържа себепобеждаващ,
най-трудния издържа себепобеждаващ,
към текста >>

48. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Азът жадува вино, бира и др., които действат разрушително през целия живот и въпреки това физическото тяло издържа атаките в продължение на десетилетия.
Някога то ще се издигне още по-високо, макар днес да не е така съвършено като физическото тяло. Астралното тяло се прибавя едва на Старата Луна, то е преминало само през две степени на съвършенството. Азът е «бебето» сред четирите същности на човека, той е прибавен едва на Земята, стои едва в началото на своето развитие и непрекъснато корумпира останалите тела. Който като анатом разглежда чудесно организираното физическо тяло, се учудва на съвършенството на сърцето и мозъка. Колко несъвършени са, сравнени с него, страстите и поривите на аза! Азът жадува вино, бира и др., които действат разрушително през целия живот и въпреки това физическото тяло издържа атаките в продължение на десетилетия. Трябва да сме наясно как азът е внесен във физическото тяло и как то първо се е породило.
към текста >>

49. Относно някои свръхсетивни факти и същества GA_98 Природни и духовни същества

Слънцето взима със себе си тези бързоразвиващи се субстанции и същества и Земята остава със съществата, които не могат да издържат на това бързо темпо.
При прехода към Старата Луна е трябвало съществата, които са могли да понесат слънчевото съществуване, да се отцепят от Земята, понеже това слънчево съществуване е било бързо и краткотрайно. Стига се дотам Слънцето с онези субстанции, които довеждат до извънредно бърз, припрян живот, да се отделят от Земята. Слънцето взима със себе си тези бързоразвиващи се субстанции и същества и Земята остава със съществата, които не могат да издържат на това бързо темпо. Между тези същества се намира и човекът. Това, което на Старото Слънце е било най-доброто от съществата и субстанциите, е било отделено и става самостоятелно. В днешното Слънце, в огнено-газообразните маси виждаме телата на високо издигнати същества, които са се издигнали далеч над хората. Понеже отдавна са стигнали толкова далеко, че да не им е необходимо да живеят в тела, те могат днес да издържат слънчевото битие. Така животът на Слънцето се е породил от планетно съществуване и там имате това, което в окултизма се нарича неподвижна звезда.
към текста >>

Понеже отдавна са стигнали толкова далеко, че да не им е необходимо да живеят в тела, те могат днес да издържат слънчевото битие.
Стига се дотам Слънцето с онези субстанции, които довеждат до извънредно бърз, припрян живот, да се отделят от Земята. Слънцето взима със себе си тези бързоразвиващи се субстанции и същества и Земята остава със съществата, които не могат да издържат на това бързо темпо. Между тези същества се намира и човекът. Това, което на Старото Слънце е било най-доброто от съществата и субстанциите, е било отделено и става самостоятелно. В днешното Слънце, в огнено-газообразните маси виждаме телата на високо издигнати същества, които са се издигнали далеч над хората. Понеже отдавна са стигнали толкова далеко, че да не им е необходимо да живеят в тела, те могат днес да издържат слънчевото битие. Така животът на Слънцето се е породил от планетно съществуване и там имате това, което в окултизма се нарича неподвижна звезда.
към текста >>

50. Развитие на Земята и човека GA_98 Природни и духовни същества

Само високо развитите същества са можели да издържат това бурно развитие.
Ако Слънцето беше останало свързано със Земята, човекът щеше да се развива много бързо. Още с раждането си той би остарявал. Само високо развитите същества са можели да издържат това бурно развитие. Те отиват със Слънцето. Другите същества е трябвало да се втвърдят. Но втвърдяването е щяло да продължи, затова е трябвало Луната да се отдели от Земята. Така човекът е бил задържан в средата. Слънцето дава силата за напредващия жив растеж.
към текста >>

51. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

Дори това, което например играе голяма роля, което съществува като теория за процеса на оплождането, е погрешно, не може да издържи пред действителното познание.
Хората биха могли да използват много по-плодоносно такива природни процеси, при които сами ще трябва да съдействат, ако отново опознаят по съзнателен начин дейността на духовните същества. Който веднъж разгледа живота в тази област, ще види, че по отношение на науката за пчелите е добро това, което произхожда от стари времена, докато природоизпитателите от днес отчасти правят ужасни неща, които изобщо не са приложими, а водят хората в заблуждение. Повечето пчелари се водят от сигурния си инстинкт и за щастие не отдават голямо значение на модерната наука. Дори това, което например играе голяма роля, което съществува като теория за процеса на оплождането, е погрешно, не може да издържи пред действителното познание.
към текста >>

52. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Ако само събира вътре в себе си всичко, което дава съвременната култура, всичко, което днес може да се научи, ако се има достатъчно търпение и издръжливост, да не бъде много мързелив, за да се учи, тогава може да се разбере и осъзнае това, на което учи учителя розенкройцер.
не е ясновидец. Ясновидството е необходима предпоставка за откриване на духовни истини. Но всичко това е за откритието, тъй като досега и още дълго в бъдеще никое истинско розенкройцерство не е учило и няма екзотерично да учи на нищо такова, което не би било възможно да се разбере на обикновения и общ за всички хора логически разум. Ако срещу розенкройцерската форма на теософията издигнат този аргумент, че тя изисква да има разбиране за ясновидство, то това не е вярно. Който не успее да обхване мъдростта на розенкройцерството със своето мислене, той все още недостатъчно е развил логическия разум. Ако само събира вътре в себе си всичко, което дава съвременната култура, всичко, което днес може да се научи, ако се има достатъчно търпение и издръжливост, да не бъде много мързелив, за да се учи, тогава може да се разбере и осъзнае това, на което учи учителя розенкройцер. Ако някой се съмнява в тази мъдрост и каже: аз не мога да разбера,то той е виновен не за това, че още не може да се издигне до висшите сфери, а за това, че не желае достатъчно да напрегне своя логически ум, или за това, че не желае да включи допълнително достатъчно количество опит от своето обикновено образование за истинското разбиране.
към текста >>

53. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Все пак не следва да се мисли, така, като че ли, това, което може да се изкаже в една лекция, вече ще издържи всяка предполагаема критика.
Миналият път говорихме за това, по какъв начин теософския метод, наричащ се розенкройцерски, установява своето отношение към човека и към цялата култура. При все че всяко знание за висшите светове може да бъде придобито само от ясновидец, само от високо развитите духовни сили на човека, в същото време този метод се стреми това, което се появява в рамките на розенкройцерската теософия, да може да се разбере с използване само на обикновената логика. Тези познания намират развитото възприятие на ясновидеца, но за тяхното достигане е достатъчна обикновената човешка логика. Все пак не следва да се мисли, така, като че ли, това, което може да се изкаже в една лекция, вече ще издържи всяка предполагаема критика. Това е възможно само в случай, ако се провери всичко чуто, отчитайки всички логически основания. Още за едно свойство ние вече говорихме в първата лекция, а именно за това, че розенкройцерски метод се стреми да изнесе Духовната наука в практическия живот. Но и тук е необходимо търпение: не всичко поначало ще се окаже пригодно да се вмести в практическия живот. Обаче, ако направи обзор на всичко изцяло, ще стане видно, че всички частности са създадени така че биха могли да се използуват в ежедневието. Мъдрост, приложена в живота,ето това, може да даде розенкройцерския метод на изследване.
към текста >>

54. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Обратно, човек с добро здраве, способен да издържа много, е развивал в себе си в предишния си живот добри качества.
Това, притежател на което в този живот се явява етерното тяло устойчивост на характера, наклонностите и т.н. това се проявява в следващия живот във физическото тяло, и то така, че, например, човек, развиващ в себе си лоши наклонности и страсти, в новия живот ще се роди с недъгаво физическо тяло. Обратно, човек с добро здраве, способен да издържа много, е развивал в себе си в предишния си живот добри качества. Този, който постоянно боледува е възприел в себе си лоши влияния. По този начин, ние сами имаме власт да направим себе си здрави или болни, доколкото това е способно да обезпечи физическото тяло. Необходимо е само да се изкоренят всички лоши пристрастия, и тогава в следващия живот тялото ще бъде здраво.
към текста >>

Обратно, обективният стремеж на хората, които не искат да присвояват нищо, умеят да правят добро на човечеството, работят за обществото с такава склонност етерното тяло създава в новия живот изразена издръжливост на заразните болести.
Любовта към всички същества, развиване в себе си чувството на симпатия създават физическо тяло способно дълго време да бъде младо. Животът, изпълнен с ненавист, пълна антипатия към другите същества, който непрекъснато критикува, към всичко е придирчив и страни от всичко, създава с тези свойства такова физическо тяло, което рано се състарява и покрива с бръчки. Така склонностите и страстите от един живот се предават в следващото прераждане като процеси на физическото тяло. Може да се вгледаме в детайлите и да видим, че силната жажда за забогатяване е насочена към това, да се натрупа повече, и ставайки склонност на човека, спомага в следващия живот той да има физическа предразположеност към инфекциозните болести. Постоянно има случаи, когато явната склонност към заразяване се издига до развитото придобиване, което е било присъщо на човека в миналото, при това носител на тази страст е било етерното тяло. Обратно, обективният стремеж на хората, които не искат да присвояват нищо, умеят да правят добро на човечеството, работят за обществото с такава склонност етерното тяло създава в новия живот изразена издръжливост на заразните болести.
към текста >>

55. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Астралното тяло в своето желание принуждава човека десетилетия да налива в себе си същинска сърдечна отрова, а сърцето десетилетия издържа това.
Ако разгледаме човешкото сърце не само с погледа на анатома или физиолога, то в него ще открием изразена висока прамъдрост. Не мислете, като че ли астралното тяло на човек един вид вече се е развило дотолкова, доколкото човешкото сърце. Сърцето е изградено изкусно и мъдро. Астралното тяло в своето желание принуждава човека десетилетия да налива в себе си същинска сърдечна отрова, а сърцето десетилетия издържа това. Едва в една бъдеща степен на развитие, астралното тяло ще достигне това, което е достигнало физическото тяло, и тогава то ще стои много, много над физическото тяло. Днес точно най-съвършеното е именно физическото тяло, по-малко съвършено е етерното, а още па-малко астралното, а най-младо сред телата е "Аза". Физическото тяло, такова, каквото стои пред нас,това е най-древното начало на човешката природа. Над него е работело най-много. Едва когато в хода на развитието била достигната определена степен, физическото тяло било пронизано от етерното.
към текста >>

56. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Дори и най-съвършеното инженерно изкуство днес не би било в състояние да построи с такава мъдрост един мост или някакво скеле, където с толкова минимален разход на материал да се постигне такава издръжливост на натиск.
По своята природа физическото тяло е най-съвършения член на човека. Този, който изследва физическото тяло не само анатомично и физикално, а прониквайки в същността и сърцето му, той изумен ще се изправи пред необозримата мъдрост, която се съдържа в него. Нашето физическо тяло ни показва съвършено мъдро строителство във всеки най-малък свой орган. Ако например вземете от него само една малка част от бедрената кост, то ще се уверите, че тя не е масивна маса, а е налице един мъдър строеж, вълшебно съставен от малки греди. Ако изследвате как са свързани помежду си тези фини греди, вие ще откриете, че всичко е построено така, че са най-малък разход на вещество да се постигне най-голяма сила, за да могат тези две колони на бедрената кост да носят горната част на тялото. Дори и най-съвършеното инженерно изкуство днес не би било в състояние да построи с такава мъдрост един мост или някакво скеле, където с толкова минимален разход на материал да се постигне такава издръжливост на натиск. Човешката мъдрост куцука далеч, далеч след мъдростта, с която е изградено физическото тяло на човека. Така е с всички части на физическото тяло. Вземете мозъка и нервната система, то те са с вълшебен строеж. Вземете сърцето, което се намира едва на пътя към съвършенството, което ще постигне много, много по-висока степен на съвършенство то е нещо чудно! Ако сравните това съвършенство на физическото тяло с астралното и неговите нагони, инстинкти и страсти, то трябва да кажем: въпреки че някога то ще стои по-високо от физическото тяло, днес все още е поставено на едно сравнително по-ниско стъпало.
към текста >>

57. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Но хората не биха могли да продължат такова развитие; те не биха издържали този темп на развитие на Земята, още свързани със Слънцето.
Но хората не биха могли да продължат такова развитие; те не биха издържали този темп на развитие на Земята, още свързани със Слънцето. И тогава е станало това, което правилно ще разберем, ако си изясним, че съществата, които нарекохме Духове на Огъня, преместили арената на своите действия извън Земята. Слънцето се отделя от Земята и Земята остава с Луната. В този период – ние сега няма да се спираме подробно на него, тъй като това би ни отвело твърде далече – отново като арена за действие за определени същества бил отделен Марс, който в по-нататъшното си развитие минава през Земята с Луната и при своето преминаване оставя в Земята с Луната това, което ние знаем сега като желязо. Тук се крие причината желязото да има място в живото същество, т.е., в кръвта. Но някой би казал: желязо има навсякъде, и в Слънцето и т.н.
към текста >>

58. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Вече показахме, че ако силите и съществата, които са си отишли от Земята заедно със Слънцето, бяха останали свързани със Земята, то човекът би трябвало да се развива с толкова бърза скорост, каквато не би издържал.
Вече показахме, че ако силите и съществата, които са си отишли от Земята заедно със Слънцето, бяха останали свързани със Земята, то човекът би трябвало да се развива с толкова бърза скорост, каквато не би издържал. Той въобще не би могъл да дойде до своето развитие, ако духовете на мъдростта бяха останали свързани с Луната. Те е трябвало да се отделят и да действат отвън, за да може човекът да извърши в правилно темпо своето развитие. Иначе, едва родил се, човек веднага би се състарил; в твърде бързо темпо би изминал развитието си. Аз мога да ви покажа тава нагледно с още един пример.
към текста >>

59. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Като правило, остава толкова дълго, колкото даденият човек може да издържи в живота, без да заспи.
Но нека да се попитаме, как, те правят това? Преди всичко, да си припомним какво казахме: когато човек умира, то след смъртта той има в началото около себе си, това което нарекохме обширна картина на спомените за изминалият живот. Тя остава в течение на 2-3 дни; при различните хора е различно. Като правило, остава толкова дълго, колкото даденият човек може да издържи в живота, без да заспи. В това отношение различните хора са различни. Един е свикнал да спи на всеки 12 часа, и му се затварят очите, когато изминат тези 12 часа, а други могат да бодърствуват 4-5 дни. Колкото човекът може да издържи без да заспи, толкова се задържа картината на спомените му. След това етерното тяло се разтваря и от него остава само екстракта, плодовете на живота, на изминалия живот. Той се съхранява в човека за всички времена, които ще последват, включва се в състава на неговата същност и образува това, съгласно което човек в най-близката си инкарнация може да построи своето физическо тяло, именно благодарение на това, че може да използва за тази цел плодовете на своя предшестващ живот.
към текста >>

Колкото човекът може да издържи без да заспи, толкова се задържа картината на спомените му.
Преди всичко, да си припомним какво казахме: когато човек умира, то след смъртта той има в началото около себе си, това което нарекохме обширна картина на спомените за изминалият живот. Тя остава в течение на 2-3 дни; при различните хора е различно. Като правило, остава толкова дълго, колкото даденият човек може да издържи в живота, без да заспи. В това отношение различните хора са различни. Един е свикнал да спи на всеки 12 часа, и му се затварят очите, когато изминат тези 12 часа, а други могат да бодърствуват 4-5 дни. Колкото човекът може да издържи без да заспи, толкова се задържа картината на спомените му. След това етерното тяло се разтваря и от него остава само екстракта, плодовете на живота, на изминалия живот. Той се съхранява в човека за всички времена, които ще последват, включва се в състава на неговата същност и образува това, съгласно което човек в най-близката си инкарнация може да построи своето физическо тяло, именно благодарение на това, че може да използва за тази цел плодовете на своя предшестващ живот. Така, човекът има в себе си този екстракт на живота и може да построи от него своето ново тяло в следващият живот.
към текста >>

60. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Аз често съм обръщал вниманието върху това: когато вземете част от костта на човешкото бедро, вие ще откриете в нея едно чудесно устройство; тя не се състои от една компактна маса, а от множество тънки скелетни нишки, които са така чудесно наредени, че при употребата на най-малко вещество да се постигне най-висока устойчивост, издръжливост на тежест, каквато никой инженер днес не би бил в състояние да постигне.
Нашето развитие е насочено към това, да сближи хората в любов. Когато в бъдеще Земята ще намери своя край, след като е прозвучала 7-та тръба, когато тя ще изгуби своето физическо вещество и ще се превърне в астрално небесно тяло, тогава Любовта ще бъде вдъхната на целия човешки род на всичко земно. Защото мисията на Земното развитие е да бъде вдъхната тази сила на Любовта на човечеството, също както вие сега виждате навсякъде около вас силата на Мъдростта. Аз често съм обръщал вниманието върху това: когато вземете част от костта на човешкото бедро, вие ще откриете в нея едно чудесно устройство; тя не се състои от една компактна маса, а от множество тънки скелетни нишки, които са така чудесно наредени, че при употребата на най-малко вещество да се постигне най-висока устойчивост, издръжливост на тежест, каквато никой инженер днес не би бил в състояние да постигне. И ако бихте разгледали всичко, ще открием, че това, което човекът добива като своя мъдрост в течение на своето земно развитие, с него Земята е била проникната още от по-рано. Изучавайки историята ние постоянно виждаме, как човекът напредва все повече и повече, как той става все по-мъдър и по-мъдър. Вие си спомняте, какви бяха показани отделните етапи на умъдряването, какво бе показано, например, че в началото на новото време изнамери барута, хартията и т.н.
към текста >>

61. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Още дълго време само онези, които са могли да издържат на Земята лунната криза, могат да се възпроизвеждат.
Наблюдавайки физическия живот на човека през тази епоха, ние виждаме в него отражението на тези две категории същества, които се противопоставят: божествените същества, които действуват върху Аза, и луциферическите същества. За да можем да следим по-добре някои духовни аспекти на това състояние на нещата, нека припомним, че човешките души са били на планетите принадлежащи на нашата слънчева система през периода, когато Земята опустяваше и че те отново слизат на Земята, когато намират отговарящи за тях тела. Това е периодът, когато Земята е най-малко населена; но постепенно хората се размножават и все повече растящ брой души идват да се въплътят в тези тела. Още дълго време само онези, които са могли да издържат на Земята лунната криза, могат да се възпроизвеждат. Върху тези човеци действуват слънчевите сили; защото те са запазили достатъчно устойчивост, за да предложат на Слънцето едно поле на действие даже и през време на кризата. Тези човеци, както и тяхното потомство, са имали съзнанието, че са "слънчеви човеци". За да опростим нещата, представете си, че през цялата тази криза е могла да издържи и оцелее само една човешка двойка /не искам да твърдя тук, че това действително е било така/. Тази двойка създаде поколение и така човешкия род се размножи. Докато са съществували само потомци на слънчевите хора, тези хора са познали една състояние на съзнанието, което е било свойствено за тях.
към текста >>

За да опростим нещата, представете си, че през цялата тази криза е могла да издържи и оцелее само една човешка двойка /не искам да твърдя тук, че това действително е било така/.
За да можем да следим по-добре някои духовни аспекти на това състояние на нещата, нека припомним, че човешките души са били на планетите принадлежащи на нашата слънчева система през периода, когато Земята опустяваше и че те отново слизат на Земята, когато намират отговарящи за тях тела. Това е периодът, когато Земята е най-малко населена; но постепенно хората се размножават и все повече растящ брой души идват да се въплътят в тези тела. Още дълго време само онези, които са могли да издържат на Земята лунната криза, могат да се възпроизвеждат. Върху тези човеци действуват слънчевите сили; защото те са запазили достатъчно устойчивост, за да предложат на Слънцето едно поле на действие даже и през време на кризата. Тези човеци, както и тяхното потомство, са имали съзнанието, че са "слънчеви човеци". За да опростим нещата, представете си, че през цялата тази криза е могла да издържи и оцелее само една човешка двойка /не искам да твърдя тук, че това действително е било така/. Тази двойка създаде поколение и така човешкия род се размножи. Докато са съществували само потомци на слънчевите хора, тези хора са познали една състояние на съзнанието, което е било свойствено за тях. Те притежаваха тогава една памет, която се простираше не само върху събитията на техния собствен живот на Земята, от раждането или, както това е днес, от първите дни на детството, но те си спомняха всичко, което техният баща, дядо или прадядо са извършили. Паметта се простираше върху цялото поколение. Причината за това беше, че слънчевите сили простираха своето действие през всички, които бяха свързани с родство на кръвта и чийто произход достигаше до човеци те, които бяха способни да понесат лунната криза.
към текста >>

62. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Този дух става слаб; той не издържа под натиска на всичко, което в организма не съдържа подтика на духа, принципа на организацията.
Да вземем като пример един човек, който абсолютно отрича съществуването на духа и на душата и който не разбира също, че едно духовно действие може да се изрази в един такъв случай като този, да речем, на хипертрофията на черния дроб. Под влиянието на Духовната наука един друг човек приема идеята за това проникване на духовното в материята, която отначало е за него само едно предчувствие. после се превръща във вяра, и най-после става познание, свръхсетивно наблюдение на духа. Ето следователно двама души, от които единият отрича духа и се задоволява да наблюдава само със своите сетива, а другият има това, което може да се нарече "волята да познае духа". Този, който отказва да познае духа, постепенно става слаб; защото не давайки храна на своя дух такава храна може да бъде само духовното познание той го оставя да гладува, да пресъхне. Този дух става слаб; той не издържа под натиска на всичко, което в организма не съдържа подтика на духа, принципа на организацията. Силите на неговото физическо тяло и на неговото етерно тяло все повече не се подчиняват на неговия контрол. Що се отнася за този, който храни своя дух и го укрепва, чрез това той добива постепенно контрол над всичко, което става във физическото тяло и етерното тяло, Това е един много важен въпрос, за който веднага можем да цитираме един пример, който днес играе голяма роля.
към текста >>

63. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Ще видите, че казаното относно тези факти издържа всяко изпитание, стига да се търси достатъчно точно в историята на външните събития.
Това, което изследователят на духовните светове намира, той драговолно го дава като подбуда на онези, които го приемат от него и които търсят външните доказателни факти. /Аз често съм обръщал вниманието на тази връзка на духовното и материалното изследване/. Когато това, което е намерено в духовния свят, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия свят. Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят. Опитайте се, на пример, да сравните това, което бе казано от мене върху прераждането на Заратустра, с външната история. Ще видите, че казаното относно тези факти издържа всяко изпитание, стига да се търси достатъчно точно в историята на външните събития. Външното става разбираемо само благодарение на това, че познаваме вътрешното, духовното.
към текста >>

64. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

След това, на второ място, бъдещият мистик трябва да развие друго чувство, което го прави способен да издържи всякакви пречки, които може да лежат по неговия път, докато се стреми към съвършенство.
След това, на второ място, бъдещият мистик трябва да развие друго чувство, което го прави способен да издържи всякакви пречки, които може да лежат по неговия път, докато се стреми към съвършенство. Той трябва да развие чувство на резигнация по отношение на всякакви изпитания, които ще трябва да издържи, за да достигне определена степен на развитие. Само доказвайки себе си като победил болката и страданието за дълъг, дълъг период от време той може да развие твърдите сили, нужни на душата му за да превъзмогне неизбежното чувство на малоценност пред лицето на онова, което мъдрият световен ред е обединил в етерното и физическото тяло. Душата трябва да си казва отново и отново: "Каквито и болки и страдания да ме чакат още, аз няма да трепна; защото ако исках да изживявам само онова, което носи радост, аз никога не бих развил силата, на която всъщност е способна моята душа." Сила се развива само чрез преодоляване на препятствията, не просто чрез подчиняване на условията такива, каквито са. Силите на душата могат да бъдат закалени само когато човек е готов да понесе болка и страдание с резигнация. Тази сила трябва да се развие в душата на мистика, ако той иска да стане способен да се спусне в своето вътрешно същество.
към текста >>

Той трябва да развие чувство на резигнация по отношение на всякакви изпитания, които ще трябва да издържи, за да достигне определена степен на развитие.
След това, на второ място, бъдещият мистик трябва да развие друго чувство, което го прави способен да издържи всякакви пречки, които може да лежат по неговия път, докато се стреми към съвършенство. Той трябва да развие чувство на резигнация по отношение на всякакви изпитания, които ще трябва да издържи, за да достигне определена степен на развитие. Само доказвайки себе си като победил болката и страданието за дълъг, дълъг период от време той може да развие твърдите сили, нужни на душата му за да превъзмогне неизбежното чувство на малоценност пред лицето на онова, което мъдрият световен ред е обединил в етерното и физическото тяло. Душата трябва да си казва отново и отново: "Каквито и болки и страдания да ме чакат още, аз няма да трепна; защото ако исках да изживявам само онова, което носи радост, аз никога не бих развил силата, на която всъщност е способна моята душа." Сила се развива само чрез преодоляване на препятствията, не просто чрез подчиняване на условията такива, каквито са. Силите на душата могат да бъдат закалени само когато човек е готов да понесе болка и страдание с резигнация. Тази сила трябва да се развие в душата на мистика, ако той иска да стане способен да се спусне в своето вътрешно същество.
към текста >>

65. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Първият етап се състои в изработването на голямо количество символични мисловни картини които се дават във всяка школа за истинско духовно обучение и варират съгласно човешката индивидуалност, така че да може да се развият висшите сетивните органи с търпение и издръжливост.
Първият етап се състои в изработването на голямо количество символични мисловни картини които се дават във всяка школа за истинско духовно обучение и варират съгласно човешката индивидуалност, така че да може да се развият висшите сетивните органи с търпение и издръжливост. На следващия етап, след като човекът е придобил определено умение в представянето на такива символи, той трябва да стигне до там да бъде способен да изключи картините от съзнанието си и да се съсредоточи само върху силата вътре в него, която ги е създала. Във формирането на картината на Розовия Кръст ние вземаме под внимание растението и човека, и едва след това изграждаме символа. Сега ние отстраняваме от съзнанието си този символ, също и онзи на Жезъла на Меркурий, съсредоточавайки се върху дейността, която самите ние сме упражнили в изграждането на картините. Това означава, че ние насочваме вниманието си към своята собствена дейност, игнорирайки произведението и. Това е дори по-трудно.
към текста >>

66. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Следователно за онова време, което ни е описано като ден трети на сътворението, трябва да имаме предвид, че, с изключение само на онези издържали на тежките земни услови човешки души-духове, за които вече говорихме, човешките души-духове не се намираха на Земята, където бяха установили своето местожителство и се развиваха по-нататък там.
е свързан със Съществата на планетите. Така ние можем също да кажем: През онези, древни времена човекът беше свързан с тези външни планети не само през време на някакво нощно сънно състояние, а след напускането на Земята той беше постоянно свързан с тях. Той обитаваше на тези планети. Следователно за онова време, което ни е описано като ден трети на сътворението, трябва да имаме предвид, че, с изключение само на онези издържали на тежките земни услови човешки души-духове, за които вече говорихме, човешките души-духове не се намираха на Земята, където бяха установили своето местожителство и се развиваха по-нататък там. А в това време на Земята се развиваха онези, които бяха останали там като най-силните, като най-способните. И тяхното развитие се състоеше в това, че те все повече и повече се обличаха с веществения материал на Земята, че така да се каже там долу на Земята бе също предварително образувано това, което сега през време на деня наричаме и имаме като наше физическо и етерно тяло. За да могат това етерно и това физическо тяло да минат през всички положения на Земното развитие, на Земята бяха задържани именно няколко души-духове; благодарение на този факт това, което трябваше да бъде образувано и развито за етерното и за физическото тяло и през времето, когато луниите сили бяха свързани със Земята, можа да се размножава. Когато си представим добре онова състояние след излизането на Слънцето, трябва да кажем: Най-голямата част от това, което съставлява душевно-духовната същност на човеците, се намира върху заобикалящата Земята планети. Но ако тогава някой човек би могъл да застане на Земята, той би видял лицето на Земята гъсти маси от изпарения.
към текста >>

Това, което по-късно стана човешко етерно и физическо тяло, то произхожда от онези, които бяха издържали на земните условия.
И само постепенно един такъв човек, който би гледал така да се каже развитието отвън, би видял, как мъглите започнаха да се проясняват, как масите от изпарения се разредиха, как слънчевите сили не действуваха само пронизвайки тъмната обвивка от изпарения, а станаха вече видими за човешките очи. Тук ние навлизаме в четвъртия ден на сътворението и с това се приближаваме все повече до онова събитие, което трябва да наречем отделяне на Луната. Така щото фактически един човек, който тогава би живял на Земята, би започнал да вижда слънчевите лъчи, които пронизваха масите от водни и други изпарения. И когато тези състояния настъпиха, Земята постепенно доби онези условия, които бяха благоприятни за развитието на човека, когато на Земята отново можеха да живеят човеци, когато така да се каже от физическите потомци на онези, които бяха надделели земните условия, можаха да бъдат създадени тела за душите-духове, които сега отново се връщаха на Земята идвайки от съседните планети. Така, бих могъл да кажа, имате две вида размножение. Това, което по-късно стана човешко етерно и физическо тяло, то произхожда от онези, които бяха издържали на земните условия. А душевно-духовната част идва от заобикалящите Земята планети. Първо това идване от кръга на съседните на нашата Земя планети беше едно духовно действие. В момента, когато така да се каже Слънцето беше проникнало масите от пара обгръщащи Земята, когато Луната се беше вече отделила, тогава в душите-духове от съседните планети се събуди стремежът да слязат отново в областта на Земята. Когато от една страна Слънцето стана видимо от Земята души се устремиха към Земята. Тази е действителността, която отговаря на описанието дадено за така наречения ден четвърти на сътворението: Елохимите създадоха голямото светило и по-малкото светило, Слънцето, Луната и звездите.
към текста >>

Поради това, че човечеството трябваше така да се каже да издържи, да преодолее всички земни състояния, защото фактически със своите най-способни представители човечеството трябваше да мине през това лунно втвърдяване.
След отделянето на Слънцето всичко, а именно човекът, би стигнало на Земята до мумифициране, до втвърдяване, до вдървяване. Човекът би загинал за Земята. Земята би опустяла, ако тя би задържала лунните сили в себе си. Намирайки се в Земята, тези сили не биха действували благоприятно. Но защо трябваше те да остават за известно време в Земята? Поради това, че човечеството трябваше така да се каже да издържи, да преодолее всички земни състояния, защото фактически със своите най-способни представители човечеството трябваше да мине през това лунно втвърдяване. Но след това, когато Луната се отдели от Земята, силите, които иначе биха донесли земната смърт за човеците, се превърнаха в сили благоприятни за неговото развитие. След отделянето на лунните сили отново се опресни и освежи всичко, така щото и на на-слабите души можаха да слязат и да се въплътят в човешки тела. Така Луната стана благодетел на Земята, като стана нейна съседка. Това, което никога не би могла да бъде вътре в Земята, тя стана, когато се превърна в нейна съседка. Онези Същества, които направляваха всички тези процеси, те бяха великите благодетели на човека.
към текста >>

67. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Той става много по-издържлив, естествено, не само поради факта, че се въздържа от месоядство, а най-вече поради обстоятелството, че е станал душевно силен.
Именно назиреите прилагаха един метод, включващ строга диета, който дори и днес в известен смисъл би бил полезен, ако даден човек иска да напредне в своето душевно развитие по-бързо, отколкото това е възможно при обикновени условия. Те напълно се въздържаха от месоядство и алкохолни питиета. По този начин те постигаха известно олекотяване, понеже месоядството всъщност е една пречка за духовните стремежи на човека. Фактически нещата стоят така и тук съвсем не става дума за някаква пропаганда на вегетарианството -, че въздържането от месоядство наистина олекотява целия човек. Отхвърляйки месото от своята храна, човек става душевно силен и преодолява много по-енергично онези препятствия и пречки, които се коренят във физическото и етерното тяло. Той става много по-издържлив, естествено, не само поради факта, че се въздържа от месоядство, а най-вече поради обстоятелството, че е станал душевно силен. Ако само се въздържа от месоядство, той променя единствено своето физическо тяло; и ако липсва това, което трябва да се появи от страна на душата, тогава въздържането от месо просто няма никакъв смисъл.
към текста >>

68. Лекция втора GA_126 Окултна история

Вие вече знаете от "Въведение в тайната наука", че в лемурийския период от земното развитие само малко хора издържали случилите се събития на самата Земя, само малко са останали на Земята по време на лемурийския период; че голяма част от душите, преди още да е започнала опасността от мумифициране на всичко човешко, се издигнала от Земята към другите планети, живяла по-нататък на Марс, Сатурн, Венера, Юпитер и така нататък; че след това, от края на лемурийския период и по време на атлантския период тези души постепенно отново се спуснали на Земята, за да се въплъщават в земни тела в изменилите се условия и да се появяват в нови инкарнации.
Вие вече знаете от "Въведение в тайната наука", че в лемурийския период от земното развитие само малко хора издържали случилите се събития на самата Земя, само малко са останали на Земята по време на лемурийския период; че голяма част от душите, преди още да е започнала опасността от мумифициране на всичко човешко, се издигнала от Земята към другите планети, живяла по-нататък на Марс, Сатурн, Венера, Юпитер и така нататък; че след това, от края на лемурийския период и по време на атлантския период тези души постепенно отново се спуснали на Земята, за да се въплъщават в земни тела в изменилите се условия и да се появяват в нови инкарнации. Така че ние имаме души, които сравнително рано се спуснали от планетите, и други, които се спуснали по-късно, в по-късни епохи на атлантското развитие. Първите, тези, които се спуснали по-рано, имат зад себе си повече инкарнации на земята, от тези, които се спуснали по-късно, и затова в противоположност на първите ние можем да наречем тези души млади души, души, които, по-малко са възприели в себе си. Стара душа е била тази индивидуалност, която се крие зад името Гилгамеш, и по-млада - тази, която е била въплътена в Енкиду в началото на вавилонската култура. Да, относно по-голямата и по-малката възраст на човешките души се открива, може да се каже, даже за изумление на окултиста, нещо удивително.
към текста >>

Ако ни се казва, че той не издържал това, то това означава пак нещо много важно; това значи, че Гилгамеш трябва да ни се представи като личност, която се приближава плътно до границата на посвещението, която е могла да надникне през вратата на посвещението в духовните тайни, но която според характера на условията от това време все пак не е могла да проникне в цялата дълбочина.
Затова митът ни разказва, че Гилгамеш в това си духовно странстване се среща с великата личност на властелина от Атлантида, Ксисуфр. Това е била личност, която принадлежала към висшите йерархии и по време на атлантския период е живяла сред човечеството, а след това в по-високи области на битието. Тази личност е трябвало да познае Гилгамеш, че от съзерцанието на същността й да придобие това, което било необходимо, за да знае какви са душите, кога те могат да виждат в духовния свят. Така той бил отново изведен в духовните сфери благодарение на това, че в своята душа е бил върнат назад в атлантските времена. И когато му се възлага задачата да не спи седем нощи и шест дни, то това означава не нещо друго, а упражнение, чрез което душата би била преобразувана, за да проникне напълно в съответните, току-що описани духовни области. Ако ни се казва, че той не издържал това, то това означава пак нещо много важно; това значи, че Гилгамеш трябва да ни се представи като личност, която се приближава плътно до границата на посвещението, която е могла да надникне през вратата на посвещението в духовните тайни, но която според характера на условията от това време все пак не е могла да проникне в цялата дълбочина. С една дума, трябва да се каже, че основателят, учредителят на вавилонската култура, като че останал да стои пред вратата на посвещението, че той не е могъл да вижда съвършено ясно във висшите духовни светове и че след това той придал на цялата вавилонска култура този отпечатък, който е отпечатък само на обикновено надничане в тайните на посвещението. Ние виждаме, че външната вавилонска култура фактически е такава, че тя оправдава току-що казаното.
към текста >>

69. Въведение от Мария Щайнер, 1947 GA_130 Езотеричното християнство

Едва излязъл от детството, той беше принуден да се издържа с преподаването на частни уроци, а после и като възпитател.
Този човек беше намерен в лицето на Рудолф Щайнер. Той прекара своята младост, бихме казали, в една дружелюбна самотност и непрекъснато учене. Едва излязъл от детството, той беше принуден да се издържа с преподаването на частни уроци, а после и като възпитател. Тези обстоятелства подготвиха още в ранната му младост неговата по-късна дейност като лектор и писател. Понеже животът в Духа беше за него нещо естествено, той напълно съзнателно си постави задачата да отправи към себе си всички възражения, които критичният материалист има срещу откровенията на Духа, без да си спестява и най-малките подробности. Той обозначи това като „вмъкване под кожата на Дракона”. Тази тежка борба беше за него едно задължение. Защото в противен случай той не би си признал правото да воюва в името на човечеството.
към текста >>

70. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Аз вече често пъти съм споменавал този пример: Да предположим, че някой е живял до своята осемнадесета година от издръжката на своя баща, живял е в радости и удоволствия, не е пропуснал нищо.
Ако разгледаме законите на кармата, ще видим, че в основата на нашите страдания стои нещо подобно, каквото е онова, което в обикновения живот между раждането и смъртта може да бъде онагледено приблизително със следния пример. Аз вече често пъти съм споменавал този пример: Да предположим, че някой е живял до своята осемнадесета година от издръжката на своя баща, живял е в радости и удоволствия, не е пропуснал нищо. След това бащата изгубва своето имущество, банкрутира. Младежът трябва да научи нещо подходящо, трябва да полага усилия, за да може да живее. Животът му донася страдания и лишения. И така, този човек е засегнат твърде неприятно от страданията, през които трябва да мине. Да предположим, че съответният човек стига до петдесетгодишна възраст.
към текста >>

71. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Между света на Стария Сатурн и човека застава Пазачът на прага7 и засега този свят остава дълбоко скрит за човека; а за да издържим пред изгледа на този свят, се изисква една висока степен на духовно развитие.
Ако бихме могли да обхванем Аза в неговата истинска същност и да го разгледаме, както правим това с външното физическо тяло на човека, ако се замислим, че Азът зависи от своето духовно обкръжение, също както физическото тяло зависи от физическото обкръжение на целия природен свят, от облаците, планините и т.н., ако приемем, че Азът е зависим от своето духовно обкръжение в същата степен, в която физическото тяло е зависимо от хранителните средства, тогава бихме стигнали до една мирова характеристика, до мирова панорама от образи, според която нашето сегашно обкръжение е сякаш втъкано, импрегнирано, макар и по един невидим начин, в мировата характеристика на Стария Сатурн. Или с други думи: Който иска да изучи Аза в неговото първично обкръжение, в неговата първична среда, той трябва да извика пред своя духовен поглед не друго, а света на Стария Сатурн. За днешния човек този свят не съществува, или по-скоро вече се е превърнал в нещо твърде далечно, нещо скрито, в нещо свръхсетивно. В сегашната си еволюционна степен човекът просто не е в състояние да понесе този свят. Между света на Стария Сатурн и човека застава Пазачът на прага7 и засега този свят остава дълбоко скрит за човека; а за да издържим пред изгледа на този свят, се изисква една висока степен на духовно развитие.
към текста >>

72. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Виждате, че самият духовен изследовател не може да издържи критиката да е стигнал до тези неща по чисто логичен път.
Можах да уверя този господин, че не вярвам, че бих стигнал до това просто чрез разсъждения и че при цялото ми уважение към неговата интелигентност, все пак не вярвам, че той би открил тези факти чисто и просто чрез разсъждение. Наистина е вярно, че всичко, което може да бъде схванато логично в духовно-научната област, не би могло да бъде открито чрез просто размишление! Това, че човек може да схване и да докаже нещо логично, не би трябвало да е основание за съмнение в неговия духовно-научен произход! Напротив, смятам, че фактът, че духовно-научните известия биха могли да бъдат признати за несъмнени с помощта на логическите разсъждения, трябва да бъде един вид успокоение. Това, някой да говори абсолютно нелогични неща, за да събуди вяра, вече не може да бъде въпрос на честолюбие за духовния изследовател. Виждате, че самият духовен изследовател не може да издържи критиката да е стигнал до тези неща по чисто логичен път. Но когато човек размишлява върху откритите по духовно-научни пътища неща, те могат да ни се струват дотолкова логични, че хората вече да не вярват на духовно-научните извори, от които идват. Действително става така с всички неща, за които се казва, че са открити чрез едно чисто духовно-научно изследване.
към текста >>

73. 7. ШЕСТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Също като когато някой да речем има да прави пеша едно пътуване, което трае един дъждовен ден, трябва да се примири с това да издържи на дъжда и, да се намокри, макар и да не е възнамерявал това, именно така и духовете, за които става дума тук, съвсем не са предприели нещо, за да изпаднат в лъжа.
Видите ли, касае се за това, да разберете, че духовете на третата йерархия, които добиха това желание, този подтик това, което те сториха тогава, не го сториха, за да лъжат, а заради развитието на един собствен живот, обаче с това развитие на един собствен живот трябваше да поемат върху себе си последствието да станат духове на неистината, духове на отричането на собственото им, същество духове на лъжата с, други думи. Също като когато някой да речем има да прави пеша едно пътуване, което трае един дъждовен ден, трябва да се примири с това да издържи на дъжда и, да се намокри, макар и да не е възнамерявал това, именно така и духовете, за които става дума тук, съвсем не са предприели нещо, за да изпаднат в лъжа. Тяхното деяние произлиза от намерението да развият вътрешен живот, вътрешна подвижност, и последствието от това беше, че те станаха същевременно духове на неистината, на лъжата. Всички същества, които са се родили по този начин като една втора категория на Духовете на третата йерархия чрез отричането на тяхната вътрешна природа, ние наричаме в Окултизма луциферически духове.
към текста >>

74. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Живият организъм не издържа нещо, което трябва да е в нормална връзка с него, да е частично мъртво, да изпада в неестествено състояние.
Тъкмо защото може непрекъснато да бъде дейно, то усеща още повече умората на мозъка. Човек сякаш забелязва как мозъкът произвежда отказващи сили. И когато заспива и изпада в безчувствеността на умората, човек може да си каже: Сега трябва да спреш, иначе ще се разболееш. – Етерното тяло не може да се изхаби. Но очаквайки от мозъка прекомерни неща по околния път, човек може да продължи още повече да го изморява и да го доведе до едно отказващо живота, мъртво състояние. Живият организъм не издържа нещо, което трябва да е в нормална връзка с него, да е частично мъртво, да изпада в неестествено състояние. Следователно, изхождайки от едно свободно решение, човек трябва да си каже: За да не умъртвиш част от мозъка си, която след това още повече ще се разраства, трябва да спреш, когато почувстваш мозъка си като като парче чуждо тяло в себе си.
към текста >>

75. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Но човек не знае нищо за това, защото ако знаеше какво са неговите собствени тела, не би могъл да издържи това познание и би изпаднал в несвяст.
До изтърпяването трябва да се достигне чрез подготовката, защото това е основна сила за всяко по-нататъшно изживяване. В обикновения живот човек не е способен да изтърпи всичко, което трябва да се изтърпи, когато стои пред Пазача на прага. Защото Пазачът на прага е призван за нещо особено, което трябва да бъде преценявано от гледната точка на свръхсетивния свят, за да не се разбере погрешно. В човека винаги протичат процеси от свръхсетивния свят, но той не знае нищо за това. Докато мислим, усещаме, искаме, протича винаги една дейност на астралния живот и се осъществява връзка с астралния свят. Но човек не знае нищо за това, защото ако знаеше какво са неговите собствени тела, не би могъл да издържи това познание и би изпаднал в несвяст. Следователно това същество, ако човек се изправи пред него без достатъчна подготовка, трябва да забули пред човека всичко, както и самото себе си. То трябва да простре було пред свръхсетивния свят. То трябва да го направи, за да защити човека, който, стоящ в сетивното битие, не би могъл да изтърпи гледката. И с право виждаме едно понятие, което в сетивното битие можем да определим само като морално, като непосредствен природен ред. Защитата на човека пред гледката на свръхсетивния свят е функцията на Пазача на прага, запазване на човека в състоянието, в което е, преди да се е подготвил достатъчно за свръхсетивните светове.
към текста >>

76. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ако не направи съответното нещо, за да бъде неговото етерно тяло подготвено така, че да влее в душата си нещо, което може да извлече от Слънцето силите, от които се нуждае за новото изграждане на неговото етерно тяло, той минава незасегнат през сферите на Слънцето: Обаче това, което можем да почувствуваме от едно отделно религиозно вероизповедание на Земята, не може никога да даде на душата това, от което се нуждаем, за да можем да издържим, за да можем да съществуваме в сферата на Слънцето.
Чрез всичко това, което вършим с обикновените морални представи, което правим с някаква религия на Земята, с една религия, която е ограничена само в един единствен период на Земята, ние отиваме във всеки случай в планетната система и извличаме от планетната система силите, от които се нуждаем за новото изграждане на нашето етерно тяло. Само през едно нещо минаваме ние, без да можем да извлечем истинските сили: през самото Слънце. Защото от Слънцето нашето етерно тяло трябва да извлече силите от които се нуждае, за да бъде изградено отново. Във времената преди идването на Христос, работата е била такава, че когато човекът се е развивал нагоре в духовният свят той е вземал със себе си и една част от силите на своето етерно тяло и тези резервни сили са ми позволявали да извлече от Слънцето онова, което се е нуждаел за новото изграждане на неговото етерно тяло в едно ново въплъщение. Сега положението е различно: сега човекът остава все повече и повече незасегнат от силите на Слънцето. Ако не направи съответното нещо, за да бъде неговото етерно тяло подготвено така, че да влее в душата си нещо, което може да извлече от Слънцето силите, от които се нуждае за новото изграждане на неговото етерно тяло, той минава незасегнат през сферите на Слънцето: Обаче това, което можем да почувствуваме от едно отделно религиозно вероизповедание на Земята, не може никога да даде на душата това, от което се нуждаем, за да можем да издържим, за да можем да съществуваме в сферата на Слънцето. Онова, което можем да влеем в нашето етерно тяло, онова от което се нуждаем след това в душата, за да може да мине тя плодотворно през сферите на Слънцето, него можем да получим само от общото съдържание, което тече във всички човешки религии. А какво тече във всички човешки религии? Ако сравним различните религии на света, а това е една от най-важните задачи на духовно-научната работа, ядката на истината съдържаща се във всички религии е тази: Ще откриете, че тези религии са били винаги съвършени по техния начин, обаче винаги по отношение на едни определен народ, на една определена епоха: че те са дали на този народ и на тази епоха най-важното, което тази епоха може да получи. И всъщност ние знаем най-много за една религия, там където тези религии са могли да служат на тяхното време и на техния народ, чрез това, че са се затворили в себе си по определен егоистичен начин, така, както са били дадени от великия първичен извор на живота.
към текста >>

77. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато човек посяга към едно цвете, което му харесва, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото някое Същество гледа това нещо с удоволствие, гледа го благосклонно, или не го извършва, защото не може да издържи погледа, който е насочен към това действие.
С това искам да опиша нещо много важно от духовния свят. А именно, както във физическият живот човек винаги знае това, което гледа, както той винаги знае: Това, или онова Същество сега ме гледат. Докато във физическият свят човек има съзнанието, че минава през света възприемайки нещата, в духовният свят той има изживяването: Сега ме гледа това Същество, след това ме гледа онова Същество. Той се чувствува непрестанно изложен на погледите, които обаче същевременно го довеждат до там да вземе решение да направи нещо. Като знае: Сега, аз съм гледан благосклонно, или не, за да направя нещо, или не, той го изправя, или не. Когато човек посяга към едно цвете, което му харесва, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото някое Същество гледа това нещо с удоволствие, гледа го благосклонно, или не го извършва, защото не може да издържи погледа, който е насочен към това действие. Това е нещо което човек трябва напълно да устои. Там той има чувството, че самият той е гледан, виждан, както тук има чувството, че вижда нещо. Това, което тук е нещо активно, там то е по определен начин пасивно, а нещо което тук е пасивно, там то е активно. От това виждаме, че човек трябва да усвои съвършено други понятия, когато иска да схване правилно описанията на духовния свят. Ето защо ще разберете, колко трудно е да бъде изразено в обикновени човешки думи онова, което човек би искал на драго сърце да даде като описание на духовните светове.
към текста >>

78. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Дори ако се замислим само за начина, по който пред нас бива изразено духовното съдържание, тогава в Бхагавад Гита ние виждаме чудната художествено издържана и сферична форма на нещо толкова съвършено, че едва ли бихме могли да си представим по-ясен и завършен вид на една поетична, и в същото време философска творба.
Дори ако се замислим само за начина, по който пред нас бива изразено духовното съдържание, тогава в Бхагавад Гита ние виждаме чудната художествено издържана и сферична форма на нещо толкова съвършено, че едва ли бихме могли да си представим по-ясен и завършен вид на една поетична, и в същото време философска творба. Напротив, в Посланията на апостол Павел често пъти се сблъскаме с една толкова голяма скованост на израза, че понякога тя се превръща в истинска пречка за извличане на дълбокия смисъл, вложен в неговите думи. И все пак в Посланията на апостол Павел това, което е най-съществено за развитието на християнството звучи също така меродавно, както меродавно звучи хармонията на източните светогледи в песните на Бхагавад Гита. В Посланията на апостол Павел ние се запознаваме с основните християнски истини за Възкресението, за същностната разлика между вярата и закона, за това, което човекът получава по благодат, за живота на Христос в човешката душа или в човешкото съзнание и с още много други неща. Всичко е така представено, че ако искаме да дадем едно описание на християнството, ние задължително трябва да си послужим с Посланията на апостол Павел. По отношение на християнството всичко в Посланията на апостол Павел е така замислено, както и песните на Бхагавад Гита по отношение на великите истини за освобождаването от земните дела, за освобождаването от земните задължения и по стигането на съзерцателно отношение към света, за издигането на душата в духовните висини, за пречистването на душата, накратко ако говорим в смисъла на Бхагавад Гита за съединяването с Кришна.
към текста >>

79. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Може някои хора да свързват толерантността с някое друго понятие, обаче ние употребяваме това понятие така, че се чувстваме задължени да предпазим човечеството от това, което не може да издържи изпита пред чистата истина.
Нека предположим, нека наистина предположим, че след петдесет години всичко би трябвало да се коригира, да допуснем, че както нещата днес се представят, няма да остане камък върху камък от нашата духовна сграда, че окултното изследване би трябвало в следващите петдесет години да ревизира всичко из основи: Всичко това би трябвало да бъде характеризирано от мен по такъв начин, че бих могъл да кажа само следното: То може и да се случи, но от всичко, към което се стремим, ще остане една важна подробност и тя определя основния стремеж на нашето западноевропейско теософско движение. И тази подробност се състои в това, че бихме могли да заявим: Имаше едно теософско движение, което на полето на окултизма не искаше да допусне нищо друго, освен това, което е произлязло от незамъгления най-чист стремеж към истината. Това е нашият стремеж, да може веднъж да се каже: По-добре е да не се казват съмнителни неща, отколкото по някакъв начин да се отклоним от това, за което в най-чистия смисъл на истината можем да носим отговорност пред всички духовни сили. От тук обаче произлиза нещо друго, именно, че тук или там някой се чувства призван да каже: Защо отричате това или онова, което се появява в теософското движение? Това не е толерантно! Може някои хора да свързват толерантността с някое друго понятие, обаче ние употребяваме това понятие така, че се чувстваме задължени да предпазим човечеството от това, което не може да издържи изпита пред чистата истина. Може да се изопачи каквото вършим, ние няма да се отклоним, ние ще изпълним нашата задача така, че да отхвърлим всичко, което трябва да отхвърлим, когато служим на това, което току що беше споменато. Обаче само тогава, когато нещо идва в дисхармония с нашето чувство за истината, само тогава ние го отхвърляме. Други основания, други чувства не познаваме. Ние няма да говорим в скучни речи за равенство на мненията, за братство и така нататък, ние ще знаем, че дори обичта между хората може да процъфти само когато тя е истинска и честна. Нека да сме изпълнени от чистото чувство за истината, нека днес на този тържествен ден още веднъж да бъдат изречени тези думи.
към текста >>

80. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Толкова силно трябва да се влее усещането за могъществото, силата и величието на любовта в нашите сърца, че нещо от тази свещена нощ да прелее във всички наши чувства през останалите дни на годината, да прелее нещо, за което да можем да кажем, че то изразява онова, което ние винаги чувстваме: Ние трябва всъщност да се срамуваме, когато през някой час на годината извършваме нещо, което не може да издържи изпита пред духовния поглед към онази нощ, през която искаме в нашите сърца да излеем Всемогъществото на любовта.
Ако искаме да изпишем в сърцето си какво чувстваме през тази Коледна нощ, какво е то всъщност? В тази Коледна нощ в нашата душа би трябвало да се излее основното човешкото усещане за любовта, основното чувство, че в сравнение с всички други сили, могъщества и богатства на света, богатството, силата и мощта на любовта са най-великото, най-интензивното, най-действеното нещо. В сърцето, в душата би трябвало да се излее усещането за това, че мъдростта е нещо велико но любовта е още по-велика; могъществото е нещо велико още по-велика е любовта. Толкова силно трябва да се влее усещането за могъществото, силата и величието на любовта в нашите сърца, че нещо от тази свещена нощ да прелее във всички наши чувства през останалите дни на годината, да прелее нещо, за което да можем да кажем, че то изразява онова, което ние винаги чувстваме: Ние трябва всъщност да се срамуваме, когато през някой час на годината извършваме нещо, което не може да издържи изпита пред духовния поглед към онази нощ, през която искаме в нашите сърца да излеем Всемогъществото на любовта. Нека дните, нека часовете на годината така да протичат, че да не е нужно да се срамуваме пред чувството, което искаме да влеем в нашите души през Коледната нощ!
към текста >>

81. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Иначе ние не стигаме нагоре в Съществата на висшите йерархии, ако не сме в състояние да застанем достойно срещу тази Имагинация и тази Инспирация, както те бяха описани, и да издържим на техния насрещен образ, т.е.: възможностите в глъбините на човешката природа, когато тя бе изхвърлена от духовните светове долу във физическия свят.
С това ни е дадена същевременно изходната точка за едно постепенно издигане до висшите йерархии в тяхната истинска форма. Иначе ние не стигаме нагоре в Съществата на висшите йерархии, ако не сме в състояние да застанем достойно срещу тази Имагинация и тази Инспирация, както те бяха описани, и да издържим на техния насрещен образ, т.е.: възможностите в глъбините на човешката природа, когато тя бе изхвърлена от духовните светове долу във физическия свят. Ако не искаме да гледаме двойния образ Каин и Авел под нас и представителя на нашето висше Себе, но посредника между нас и висшите йерархии, ние не можем да се издигнем нагоре.
към текста >>

82. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Само за пример ще изтъкна, че един от нашите приятели, на когото бяха възложени две големи роли, една от които в „Пазачът на прага“ и в „Пробуждането на душите“, а другата – в пиесата на Шуре, просто не знаеше дали ще е в състояние да издържи толкова много репетиции, необходими за трите драми, и все пак с готовност се нагърби с тези задължения.
Те могат да се реализират само благодарение на факта, че у голяма част от приятелите ни има такава готовност за саможертва. Още през юни трябваше да се започне с подготовката и така беше и тази година. Нашите уважавани художници г-н Линде, г-н Хас и г-н Фолкерт отново трябваше да се посветят на продължителен труд, и, както казах, тези работи са изцяло завършени. А заедно с тях се трудеше и цяла група хора, които, така да се каже, зад кулисите или даже чак до завършването на кулисите се бяха отдали на тази работа в пълна тишина. Наистина е прекрасен и винаги ще бъде прекрасен начинът, по който се проявява жертвоготовността в тази област. Само за пример ще изтъкна, че един от нашите приятели, на когото бяха възложени две големи роли, една от които в „Пазачът на прага“ и в „Пробуждането на душите“, а другата – в пиесата на Шуре, просто не знаеше дали ще е в състояние да издържи толкова много репетиции, необходими за трите драми, и все пак с готовност се нагърби с тези задължения. Всичко това са неща, които свидетелстват доколко много способността за себеотдаване и жертвоготовността постепенно нараснаха сред широк кръг хора в рамките на нашето Антропософско общество. Приятелите, които, както вече беше казано, трябваше да започнат своите работи отчасти много рано, споменатите художници, както и г-ца фон Екхартщайн, която ръководи изработката на костюмите, трябваше да се посветят изцяло на работата още от юни. Участващите в представленията са заети по цял ден, така че едва ли биха могли да се занимават с нещо друго в течение на целия ден. Те са познати на нашите приятели от Антропософското общество и приятелите, посветили се на тази работа, ще ми позволят да не назовавам отделни имена, тъй като иначе ще се наложи да изреждам един дълъг, дълъг списък. Те няма да ми се разсърдят, ако изкажа само най-общо как и тази година – нещо, което лесно можете да повярвате – сърцето ми прелива от благодарност към всички участвали в работата, а навярно и към сърцата на всички, които по някакъв начин са имали възможност да се насладят на приготвеното от нашите приятели за тези мюнхенски празненства.
към текста >>

83. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Все пак, ако обърнете внимание на описанията, дадени за действителния духовен свят в „Теософия“ или „Въведение в тайната наука“, а пък сега в Пета и Шеста картина от „Пробуждането на душите“, ще ви направи впечатление, че тези описания – както издържаните в по-научен характер, така и по-нагледните и сценичните – са дадени в образен материал, който, така да се каже, е изцяло заимстван от впечатленията и наблюденията на физическо-сетивния свят.
Много от това, което вече беше указано, трябва в още по-голяма степен да се вземе под внимание, когато става дума за издигането на човешката душа в същинския духовен свят. В елементарния свят много от явленията и нещата, които станалата ясновиждаща душа има около себе си в този елементарен свят, все още напомнят на качествата, силите и въобще на много неща от сетивния свят. Когато обаче душата се издигне в духовния свят, качествата, признаците на явленията и съществата застават пред нея по съвсем различен начин от начина, по който стоят нещата в сетивния свят. По отношение на духовния свят тя трябва в много по-голяма степен да отвикне от това да минава със способностите и вижданията, пригодни за сетивния свят. А за човешката душа едно от най-тревожните неща е да стои пред свят, към който ни най-малко не е привикнала, който сякаш я принуждава да остави зад себе си всичко, което досега е могла да изпитва и наблюдава. Все пак, ако обърнете внимание на описанията, дадени за действителния духовен свят в „Теософия“ или „Въведение в тайната наука“, а пък сега в Пета и Шеста картина от „Пробуждането на душите“, ще ви направи впечатление, че тези описания – както издържаните в по-научен характер, така и по-нагледните и сценичните – са дадени в образен материал, който, така да се каже, е изцяло заимстван от впечатленията и наблюденията на физическо-сетивния свят. Припомнете си за миг как е описан преходът през т.нар. Девакан или, както го нарекох, страната на духовете. Ще откриете, че образите, които са използвани там, съдържат признаци, заимствани от сетивните възприятия. От самото начало това трябва да се яви необходимо, когато духовната област, областта, която преживява човешката душа между смъртта и ново раждане следва да се постави сценично. Необходимо е явленията и всичко, което се случва, да се охарактеризира в образи, заимствани от физическо-сетивния свят.
към текста >>

84. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Защото, ако искаме да останем плоски и повърхностни, естествено всеки може да издържи на физическия план, ако и да не намира музиката за луциферическа, а архитектурата за ариманическа.
По този начин, когато се разглеждат тези области, както го направихме сега – това би могло да стане също толкова добре и с други области, – е видно, че се усвояват определени понятия, понятия, без които, както се разбира от само себе си, е възможно да се мине на физическия план. Защото, ако искаме да останем плоски и повърхностни, естествено всеки може да издържи на физическия план, ако и да не намира музиката за луциферическа, а архитектурата за ариманическа. Но ако хората искат да минат без това, те няма да могат тук, на физическия план, да си създадат понятия, представи и усещания, с които да укрепнат душата си, така че тя да престъпи по благоприятен начин прага към духовния свят и да може да се издигне в същинската духовна област, а тогава ще трябва да останат тук, долу, във физическо-сетивния свят. Следователно, ако наистина иска да премине през прага, човек следва да усвои понятия, усещания и представи за духовната област, които, макар и породени от физическото, преминават отвъд физическо-сетивната област. Ако тогава с така укрепнала душа престъпи прага на духовния свят, той се запознава със света, в който се случва това, което бе охарактеризирано като духовен разговор на живи мисловни същества. С укрепналата си душа човек се вживява в един свят, който тогава се показва така, че вътре в него има същества, които се състоят от мисловна субстанция, и то състоящи се от мисловна субстанция така, че в нея те са по-живи, по-лични, по-индивидуални и много по-реални, отколкото хората на земята. Както човекът на физическия план е реален от плът и кръв, така са реални тези същества в тяхната мисловна субстанция.
към текста >>

85. 2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

От друга страна, не мога да сторя нищо, ако всичко, което съм длъжен да изнеса през този лекционен цикъл, би достигнало и до недостатъчно подготвени човешки души, така че не бих преувеличил нещата до степен те да не издържат пред общовалидните днес научни възгледи.
Първоначално пред ясновиждащия поглед застава нещо, което ако ми позволите този израз изглежда като един вид оскърбление за естествено-научното мислене. Въпреки това, принуден съм, доколкото е възможно, да облека в думи всичко онова, до което се докосва погледът на ясновидеца. От друга страна, не мога да сторя нищо, ако всичко, което съм длъжен да изнеса през този лекционен цикъл, би достигнало и до недостатъчно подготвени човешки души, така че не бих преувеличил нещата до степен те да не издържат пред общовалидните днес научни възгледи. Първоначално ясновиждащият поглед попада на един образ, който представлява една действителност, загатната също и в другите Евангелия, макар и в случая рязко да се отличава от онова образно богатство, на което се натъква ретроспективният поглед на ясновидеца. Сега ясновиждащият поглед действително попада в един вид затъмнение на Земята. Сега човек усеща едно повторение на онзи многозначителен момент, когато часове наред физическото Слънце сякаш угасна и затъмнението обхвана цялата Палестина. Човек получава впечатлението, което обученият духовнонаучен поглед и днес отново може да провери, когато на Земята настъпва поредното Слънчево затъмнение. Тогава, в условията на едно силно или слабо изразено Слънчево затъмнение, целият заобикалящ свят се представя на душевния поглед по съвършено различен начин.
към текста >>

Обаче те не издържаха, потънаха в сън и сега вече знаеха: В онзи миг настъпи едно особено състояние, което все повече и повече обгърна техните души.
Петър, а също Йоан и Яков, трябваше да си припомнят и един друг момент, който е описан също и в другите Евангелия, но който може да бъде разбран в пълното си величие само чрез Петото Евангелие. Онзи, с когото те бяха ходили по Земята, ги беше отвел в Маслиновата планина, в Гетсимания, и им беше казал: Бдете и се молете! Обаче те не издържаха, потънаха в сън и сега вече знаеха: В онзи миг настъпи едно особено състояние, което все повече и повече обгърна техните души. Нормално съзнание не издържа, те потънаха в сън, който продължи през цялото Събитие на Голгота и тъкмо от този сън просветна всичко онова, което аз се опитах да опиша пред Вас. Да, Петър, Йоан и Яков трябваше да си припомнят как изпаднаха в това абнормно състояние и как сега, вглеждайки се назад, пред очите им се очертаха онези велики събития, които се разиграха в земното тяло на Онзи, когото те придружаваха по Земята. И постепенно, както забравените сънища често отново се появяват в човешкото съзнание, в човешката душа, така и сега изминалите дни отново изплуваха в съзнанието и в душите на апостолите. Всичките им тогавашни изживявания бяха протекли в условията на едно абнормно съзнание. Сега в тяхното нормално съзнание изплува цялото време, което те прекараха заедно от Събитието на Голгота до Петдесятницата и което до този момент беше потънало в тяхното подсъзнание.
към текста >>

Нормално съзнание не издържа, те потънаха в сън, който продължи през цялото Събитие на Голгота и тъкмо от този сън просветна всичко онова, което аз се опитах да опиша пред Вас.
Петър, а също Йоан и Яков, трябваше да си припомнят и един друг момент, който е описан също и в другите Евангелия, но който може да бъде разбран в пълното си величие само чрез Петото Евангелие. Онзи, с когото те бяха ходили по Земята, ги беше отвел в Маслиновата планина, в Гетсимания, и им беше казал: Бдете и се молете! Обаче те не издържаха, потънаха в сън и сега вече знаеха: В онзи миг настъпи едно особено състояние, което все повече и повече обгърна техните души. Нормално съзнание не издържа, те потънаха в сън, който продължи през цялото Събитие на Голгота и тъкмо от този сън просветна всичко онова, което аз се опитах да опиша пред Вас. Да, Петър, Йоан и Яков трябваше да си припомнят как изпаднаха в това абнормно състояние и как сега, вглеждайки се назад, пред очите им се очертаха онези велики събития, които се разиграха в земното тяло на Онзи, когото те придружаваха по Земята. И постепенно, както забравените сънища често отново се появяват в човешкото съзнание, в човешката душа, така и сега изминалите дни отново изплуваха в съзнанието и в душите на апостолите. Всичките им тогавашни изживявания бяха протекли в условията на едно абнормно съзнание. Сега в тяхното нормално съзнание изплува цялото време, което те прекараха заедно от Събитието на Голгота до Петдесятницата и което до този момент беше потънало в тяхното подсъзнание. Особено десетте дни от така нареченото Възнесение до Петдесятницата им се струваше като период, прекаран в дълбок сън.
към текста >>

86. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Не че съм казал нещо, което да не може да издържи, но все пак, когато се изказах върху това, аз се чувствувах незадоволен.
Не че съм казал нещо, което да не може да издържи, но все пак, когато се изказах върху това, аз се чувствувах незадоволен. Аз трябваше да дам това, което може да бъде дадено като сигурно; защото често пъти, когато търсех онова течение, за което сега говорих, в неговото по-нататъшно напредване, когато търсех по-нататъшното окултно християнско развитие на запада, пред душата ми заставаше предупреждението: Ти трябва първо да прочетеш името на Парсифал на неговото истинско място. И трябваше да изпитам, обич ни приятели, че окултните изследвания се ръководят по един чуден начин: За да не бъдем примамени да изпаднем в спекулации и да навлезем в области, в които окултната истина бива заменена с фантазията, ние сме ръководени, бих могъл да кажа, дълго време предпазлива и тихо относно окултното изследване, ако това изследване трябва да изнесе накрая истината на бял свят, истина, която може да ни убеди чрез самата себе си за нейната правилност. Така аз често трябваше да се помиря с изчакване на отговора относно изискването: Търси, къде се намира записано името на Парсифал! Аз се бях запознал добре с това, което Вие всички познавате от легендата за Парсифал..., че след като Парсифал се завръща, излекуван по определен начин от неговите грешки, и намира отново пътя за свещения Граал, на него му се известява: върху свещената чаша се е появило блестящо неговото име. Следователно това име трябва да стои върху свещената Чаша.
към текста >>

87. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Често пъти очите и се наливат със сълзи, обича веселите лица, понася извънредно много работа и във воденето и носенето на оръжията е така издържлива, че в течение на шест денонощия наред остава въоръжена.
Момичето е очарователно красиво и има мъжко държане, говори малко и показва чудесно остроумие; в говоренето има един приятен женски глас. Въздържано е, още по-умерено пие вино. Обича хубавите коне и оръжия. Много обича въоръжени и благородни мъже. Събирането и разговорът с много хора са противни на девицата. Често пъти очите и се наливат със сълзи, обича веселите лица, понася извънредно много работа и във воденето и носенето на оръжията е така издържлива, че в течение на шест денонощия наред остава въоръжена. Казва, че англичаните нямат никакво право върху Франция и затова, както тя казва, Бог я изпратил да ги победи и изгони, но след като първо ги е предупредила. Проявява голяма почит към краля; казва, че Бог го обича и го е взел под своята особена закрила, поради което той ще бъде също за пазен. За Орлеанския херцог, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но след като е предупредила англичаните, които са го взели в плен, да го освободят.
към текста >>

88. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Тя е издържана в строго научна форма, дори малко педантично, как то се процедира в исторически семинари, и използва предимно документи на британското правителство.
В днешно време несъмнено има люде, които се стараят да се взират проницателно в нещата и да ги представят така, както са протекли. Първоначално би могло да се сметне, че всички хора са предубедени. Но все пак има разлики в предубедеността и на нея също би трябвало да се отдели малко внимание. Без да се схваща като препоръка иди хвалебствие, все пак бих искал да спомена интересния факт, че тук, в Швейцария, излезе една книжка: "Към историята на избухването на войната, представена според официалните документи на кралското великобританско правителство" от д-р Якоб Pyxти*15. Тази публикация се различава значително от онова, което днес се среща навред по протежение на половината земя относно така наречената вина на Централните сили. Тя е издържана в строго научна форма, дори малко педантично, как то се процедира в исторически семинари, и използва предимно документи на британското правителство. В нея се стига до едно заключение, което тук нарочно не искам да възпроизведа, понеже се отклонява много от онази оценка за центъра на Европа, която обикновено се чува в периферията. Накрая се казва:
към текста >>

Казаците навързвали китайците за плитките им и ги пускали да се носят по реката в лодки, който не можели да ги издържат.
"... идиличните и приветливи руснаци, за които толкова бленува моят почитан приятел Уелс и които на нас останалите също са завъртели главата, изклаха през 1900 г. безжалостно цялото китайско население в Благовешченск и околността му. Казаците навързвали китайците за плитките им и ги пускали да се носят по реката в лодки, който не можели да ги издържат. Когато жените хвърляли децата си на брега и се молели поне те да бъдат пощадени, казаците набучвали малчуганите на байонетите си. "Жестокост като масовото избиване в Благовешченск и турците никога не са си позволявали", пише някогашният английски цензор по печата мистър Ф. Е. Смит през 1907 г. годината, когато Англия и Русия подписах; договора, който гарантираше и подкопаваше независимостта на Персия.
към текста >>

89. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Той е един човек, който наистина е в състояние с душата си да се свърже външно и вътрешно с различните течения, който лично е общувал с оствалдианците, с Рише и с теософите в Лондон и се е опитал да ги опознае, ала накрая, когато вече му е липсвала издръжливост, стигнал до каноника Цингерл, когото понастоящем смята за най-вещ.
Тъй като трябва да се приеме, че тази работа не е подшушната на Херман Бар, Вие виждате следователно едно знаменателно ориентиране на един човек към тези неща, една необходимост в наши дни да се занимава с тях. Смятам за напълно оправдано човек донякъде да се учудва, че в момента подобни неща се появяват в романи, защото това е свързано с вътрешната структура на нашето време. Отпърво, разбира се, биват заинтригувани само хора като Херман Бар или лица със сходни преживявания като него, който крачка по крачка е минал през всичко възможно. Сега, в дните на неговата старост, след като дълго време е изповядвал импресионистични убеждения, той все още се опитва да проумее експресионизма и други подобни неща. Той е един човек, който наистина е в състояние с душата си да се свърже външно и вътрешно с различните течения, който лично е общувал с оствалдианците, с Рише и с теософите в Лондон и се е опитал да ги опознае, ала накрая, когато вече му е липсвала издръжливост, стигнал до каноника Цингерл, когото понастоящем смята за най-вещ. Да, той действително е минал през вътрешни и външни течения.
към текста >>

Когато се запознах с него, тъкмо бе написал драмата си "Новите хора*59, заради която сега се срамува много; тя бе издържана в строго социалдемократически дух, а по онова време нямаше позапален социалдемократ от Херман Бар.
Когато се запознах с него, тъкмо бе написал драмата си "Новите хора*59, заради която сега се срамува много; тя бе издържана в строго социалдемократически дух, а по онова време нямаше позапален социалдемократ от Херман Бар. После създаде една малка едноактна пиеса*60, която има по-малка стойност. След туй обаче се присъедини към Немсконационалното движение*61, от чието гледище написа "Големият грях"*63. И отново нямаше друг по-радикален немсконационалист от Херман Бар. Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух. Виждате, че той умееше да свързва душата си с външните течения, ала никога не пропускаше да се запознае съвсем сериозно и с вътрешните течения.
към текста >>

90. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Там всяка педя земя е заета от войска, която разпределена по полкове е на държавна издръжка.И това става в мирно време, ако речем да наименуваме така паузите, през които войната чисто и просто си поема дъх.
Далеч по-опасна язва разяжда вътрешния живот на Франция. Там всяка педя земя е заета от войска, която разпределена по полкове е на държавна издръжка.И това става в мирно време, ако речем да наименуваме така паузите, през които войната чисто и просто си поема дъх. Тази нерадостна система оправдават със същата причина, поради която на вас ви се струва необходимо поддържането на безчет бездейни служите ли. Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на държавата изисквала многобройна, силна армия, намираща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници. На новаци не смее ли да се доверят. Човек направо би помислил, че те предизвикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат. Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари.
към текста >>

91. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Политически или дипломатически способности наистина не притежава за такива би трябвало да му се признаят изтощително скучният начин, по който говори, и неговата странна издръжливост.
„За нас, познаващите Грей от самото начало на неговата кариера, е много забавно да наблюдаваме каква възхита предизвиква той сред континенталните си колеги. В него те, изглежда,предполагат нещо, което из общо не му е присъщо. Той се числи към превъзходните състезатели по спортен риболов в кралството и е много добър тенисист. Политически или дипломатически способности наистина не притежава за такива би трябвало да му се признаят изтощително скучният начин, по който говори, и неговата странна издръжливост. Веднъж граф Роузбъри каза за него, че създавал впечатление за съсредоточеност поради това, че никога нямал собствена мисъл, която би могла да го отклони от някоя работа, възложена му с точни указания. Неотдавна, когато един малко по-темпераментен чуждестранен дипломат изразил удивлението си от потайността на Грей, която не позволявала да се разбере какво става в него, някакъв устат секретар вметнал: „Когато една глинена спестовна касичка е пълна догоре с пари, при разклащане тя не трака. Но тя не трака и тогава, когато в нея няма пукната пара. Няколкото гроша на Уинстън Чърчил тракат толкова силно, че ти късат нервите, а при Грей не се долавя никакво тракане. Само който държи касичката, може да знае дали тя е препълнена или е абсолютно празна." Малко остро, но пък добре казано.
към текста >>

92. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но много скоро тя е била завладяна от други личности, оказала се е под съвсем други влияния, и този, който е бил неин ръководител, и който е искал да я приобщи към средноевропейската същност, е подменен, по-късно, когато тя се е проявила като самобитен ръководител, от така наречения Кут-Хуми, който, обаче, според думите на действително осведомени окултисти, е бил не нещо друго, а човек на издръжка на Русия и се е стремил да изкове това, което е можело да се получи от съединяването на душевната надареност на Блаватска с англосаксонския окултизъм.
Разбира се, бил е изминат дълъг път от изходния момент, когато първоначално е бил направен опит непосредствено да се придаде на бедната Блаватска средноевропейското, до появата на бял свят на нейната калейдоскопично изложена и почти неизползваема "Разбулената Изида". Но много скоро тя е била завладяна от други личности, оказала се е под съвсем други влияния, и този, който е бил неин ръководител, и който е искал да я приобщи към средноевропейската същност, е подменен, по-късно, когато тя се е проявила като самобитен ръководител, от така наречения Кут-Хуми, който, обаче, според думите на действително осведомени окултисти, е бил не нещо друго, а човек на издръжка на Русия и се е стремил да изкове това, което е можело да се получи от съединяването на душевната надареност на Блаватска с англосаксонския окултизъм. Тук е налице стълкновението на първоначалната индивидуалност – някои го наричат учител, могат да го наричат както си искат – с по-късно проявилия се мошеник, негодяй, приел облика на първия и изпълнил заданието на Източна Европа. /така е в текста, а по смисъл, би трябвало да е Западна Европа – бел.на прев./. По-нататък е настъпило време, когато Блаватска е била свързана с френския окултизъм, където тя е разчитала бързо да постигне осъществяване на своите цели и е поставила на Парижката окултна ложа такива условия, които не са могли да бъдат изпълнени; затова тя скоро е трябвало да бъде изключена, тъй като под влияние на стоящите зад нея индивидуалности постоянно неразривно свързвала окултните цели с политиката. След това е последвал американски епизод, който също имал политическа подплата. Всичко това е имало за цел да убеди Европа, че от съединяването на руската душевност и англосаксонското окултно властолюбие може да възникне своего рода нова всеобемаща религия.
към текста >>

93. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Тя винаги ще издържи тази непредвзета критика; толкова по-лесно ще я издържи, колкото по-непредвзета бъде критиката.
Антропософията никъде не призовава към сляпа вяра, разбира се, излагат се факти, които не могат небавно да бъдат проверени от личен опит, но те се разказват като факти от духовния свят, които се възприемат като съобщения, и към които всеки може, ако иска, да приложи силата на своето критично мислене. И ние видяхме, че в последно време приятели, пристъпили с пълно разбиране към работата, достигнаха дотам, че сами се издигнаха към фините възприятия, проверени от непредвзетото критично мислене. От това непредвзето и небоязливо критично съждение се нуждае това, което се съобщава в антропософската литература. Тя винаги ще издържи тази непредвзета критика; толкова по-лесно ще я издържи, колкото по-непредвзета бъде критиката. Никога няма да чуете друго от мен, освен думите: проверявайте, проверявайте и проверявайте, но не спирайте с една проверка, търсете със средствата на съвременното мислене все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в същината на нещата. Ако към това се стремим, именно антропософската литература може да направи човека самостоятелен.
към текста >>

Антропософията ще я издържи.
Ако макар, да кажем, и дузина от официалните и представители – с които сега само и се съобразяват – поради вътрешна честност, стоейки на нивото на своите естественонаучни знания, реши да провери това, което се съобщава в моята "Въведение в тайната наука" и в моята "Теософия", тогава достоверността на тези съобщения би била потвърдена, изхождайки от познания, които могат да бъдат охарактеризирани със следните думи: изучавайте живота и вижте, дали няма да потвърди той съобщенията за духовните светове, добити по пътя на духовнонаучното изследване! – Който действително владее естествознанието, неизбежно ще стигне до признаването на съобщенията на антропософски насочената духовна наука. Това е безусловната истина. Но ние стоим пред простия факт, че именно тези, които биха могли да осъществят този труд, никак не са се загрижили, досега никак не са се загрижили за това, че никой не е поставил даже и въпрос – говоря за тези от нашите кръгове, които биха могли да проявят такава инициатива – никой не си е поставил задачата: от позицията на съвременната наука действително да се проверят духовнонаучните естественоисторически данни на Антропософията! Такава проверка не предизвиква ни най-малко опасение. Антропософията ще я издържи. Нека такава проверка започне – духовната наука ще я издържи. Но, разбира се, в епоха, когато не се желае да се вникне в най-елементарните истини, такава проверка дълго още ще трябва да почака.
към текста >>

Нека такава проверка започне – духовната наука ще я издържи.
– Който действително владее естествознанието, неизбежно ще стигне до признаването на съобщенията на антропософски насочената духовна наука. Това е безусловната истина. Но ние стоим пред простия факт, че именно тези, които биха могли да осъществят този труд, никак не са се загрижили, досега никак не са се загрижили за това, че никой не е поставил даже и въпрос – говоря за тези от нашите кръгове, които биха могли да проявят такава инициатива – никой не си е поставил задачата: от позицията на съвременната наука действително да се проверят духовнонаучните естественоисторически данни на Антропософията! Такава проверка не предизвиква ни най-малко опасение. Антропософията ще я издържи. Нека такава проверка започне – духовната наука ще я издържи. Но, разбира се, в епоха, когато не се желае да се вникне в най-елементарните истини, такава проверка дълго още ще трябва да почака.
към текста >>

94. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

В материалния свят тези илюзии не издържат нито миг.
Да, днес подобни илюзии са широко разпространени в света. Там, където човекът е свободно същество, тези илюзии се изпаряват веднага. В материалния свят тези илюзии не издържат нито миг. Онези безразсъдни хора, които теоретизират в материалния свят, те веднага легитимират своята измамна същност. Обаче в областта на социалното дело и политиката, нещата не се проявяват веднага.
към текста >>

95. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Идеалът на този конгрес под председателството на Дарвиновия син*23 се състоеше в разностранното изследване на различните обществени съсловия колко голям е черепът при богатите и колко голям е при бедните, каква е сетивната чувствителност при богатите и каква при бедните; колко издръжливи са едните и колко другите и т.н.
Виждате ли, наскоро в Лондон през 1912 беше основана една съвсем нова наука: евгениката (общоприето е за най-тъпите неща да носят и най-гръмки имена). Идеите на тази евгеника са взети от мозъците, не от душите, а от мозъците. И какво иска тя, тази евгеника? Тя иска да осигури занапред само нормални и здрави човешки поколения, тя се стреми да премахне всички непълноценни индивиди; да, с помощта на антропологията и националната икономика ти иска да изнамери такива закони, чието прилагане върху мъжете и жените ще има за последица раждането на здрави и нормални деца. Да, само че тези неща не са преценени докрай. Идеалът на този конгрес под председателството на Дарвиновия син*23 се състоеше в разностранното изследване на различните обществени съсловия колко голям е черепът при богатите и колко голям е при бедните, каква е сетивната чувствителност при богатите и каква при бедните; колко издръжливи са едните и колко другите и т.н. По този начин хората се опитаха да стигнат до определени закономерности и принципи, според които би трябвало да се предвижда съвсем точно: за да се роди здраво дете, той трябва да изглежда така, а тя трябва да изглежда така; той да има такъв праг на издръжливост,тя такъв и т.н. И всичко това представляваше суетен и празен шум, роден от празни мозъци; идеите им бяха износени и стари; тези идеи биха имали стойност само в условията на далечната Атлантска епоха. Тогава действително имаше определени закони, които чрез всевъзможни кръстоски и съчетания можеха да регулират човешките размери, растежа и т.н. Това беше един вид наука, с която утре ще стане дума атлантците злоупотребиха извънредно много. Тази наука,която работеше в параметрите на физическото тяло, знаеше: ако този мъж се съедини с онази жена (а в тогавашната епоха те изглеждаха твърде различно отколкото днес), тогава ще се роди дете, после на свой ред то може да се насочи в една или друга посока, също както се подхожда днес с растенията.
към текста >>

По този начин хората се опитаха да стигнат до определени закономерности и принципи, според които би трябвало да се предвижда съвсем точно: за да се роди здраво дете, той трябва да изглежда така, а тя трябва да изглежда така; той да има такъв праг на издръжливост,тя такъв и т.н.
Идеите на тази евгеника са взети от мозъците, не от душите, а от мозъците. И какво иска тя, тази евгеника? Тя иска да осигури занапред само нормални и здрави човешки поколения, тя се стреми да премахне всички непълноценни индивиди; да, с помощта на антропологията и националната икономика ти иска да изнамери такива закони, чието прилагане върху мъжете и жените ще има за последица раждането на здрави и нормални деца. Да, само че тези неща не са преценени докрай. Идеалът на този конгрес под председателството на Дарвиновия син*23 се състоеше в разностранното изследване на различните обществени съсловия колко голям е черепът при богатите и колко голям е при бедните, каква е сетивната чувствителност при богатите и каква при бедните; колко издръжливи са едните и колко другите и т.н. По този начин хората се опитаха да стигнат до определени закономерности и принципи, според които би трябвало да се предвижда съвсем точно: за да се роди здраво дете, той трябва да изглежда така, а тя трябва да изглежда така; той да има такъв праг на издръжливост,тя такъв и т.н. И всичко това представляваше суетен и празен шум, роден от празни мозъци; идеите им бяха износени и стари; тези идеи биха имали стойност само в условията на далечната Атлантска епоха. Тогава действително имаше определени закони, които чрез всевъзможни кръстоски и съчетания можеха да регулират човешките размери, растежа и т.н. Това беше един вид наука, с която утре ще стане дума атлантците злоупотребиха извънредно много. Тази наука,която работеше в параметрите на физическото тяло, знаеше: ако този мъж се съедини с онази жена (а в тогавашната епоха те изглеждаха твърде различно отколкото днес), тогава ще се роди дете, после на свой ред то може да се насочи в една или друга посока, също както се подхожда днес с растенията. Тази дейност се ръководеше от Мистериите; те бяха тези, които свързваха сродните и различни елементи; Мистериите формираха определени групи и общества, Мистериите отнемаха от хората това, което трябваше да се отнеме от тях.
към текста >>

96. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Цялата национално-икономическа наука, от рода на тази, чиито автор наскоро оповести, че сегашната война ще приключи за четири месеца една теза звучи сериозно, когато е научно издържана, а не когато после започне да бъде повтаряна до безкрайност -, всичко това са мисли на изостаналите Ангели, които са се загнездили в главите на хората.
И какво става сега? Сега те искат да изпълнят своите задачи с помощта на човешките мозъци, на човешките глави. Тъкмо в човешките мозъци те попадат на едно равнище по-ниско, отколкото беше предвидено за тях. Всичко онова, което днес наричаме монистично мислене, в действителност то не е дело на човеците. Цялата национално-икономическа наука, от рода на тази, чиито автор наскоро оповести, че сегашната война ще приключи за четири месеца една теза звучи сериозно, когато е научно издържана, а не когато после започне да бъде повтаряна до безкрайност -, всичко това са мисли на изостаналите Ангели, които са се загнездили в главите на хората. Да, човешкият разум ще бъде все повече и повече завладян от подобни свръхсетивни Същества, чиято цел е да развиват техния собствен живот. Ние не можем да се противопоставим на тази опасна тенденция като заравяме глави в пясъка, следвайки -, ние можем да се противопоставим само тогава, когато обхващаме тези неща с ясно и будно съзнание. Срещу тази тенденция не постигаме нищо, когато избягваме да знаем, какво мислят например монистите; напротив,редно е да знаем, но ред но е да знаем и още нещо цялата тази наука е наука на Ариман, наука на изостаналите Ангели, които свиват гнездата си в главите на хората, когато имаме поглед върху истината.
към текста >>

97. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Неща, които днес не могат да издържат и няколко грама натиск, ще станат толкова здрави в своята консистенция, в своята материалност, че ще могат да издържат стотици килограми.
Искам да дам един пример: В началото на столетието професор Девар15 изнесе много важна лекция в Лондон. Тази лекция показва във всяко изречение големия учен на съвремието, сведущ в областта на физиката, доколкото човек изобщо може да бъде сведущ. От представите в областта на физиката, които може да изгради физикът на съвремието, ученият се опитва да говори за края на Земята, или за някакво състояние в бъдещето, в което трябва да умре много от това, което съществува днес. Той съвсем правилно описва, понеже се основава на добре обосновани предположения, как някога след милиони години трябва да настъпи крайно състояние, при което температурата ще се понижи с няколко стотици градуса и тогава - човек много лесно може да пресметне - трябва да се променят известни субстанции. Това може да се пресметне и той описва как например млякото няма да бъде течно като днес, а трябва да се втвърди, как белтъкът ще свети, когато стените се мажат с него, така че ще могат да се четат вестници, без да се пали друга светлина, защото от белтъка се получава светлина и т. н. Неща, които днес не могат да издържат и няколко грама натиск, ще станат толкова здрави в своята консистенция, в своята материалност, че ще могат да издържат стотици килограми. Накратко, професор Девар дава великолепно описание на едно бъдещо състояние на Земята. От гледната точка на физиката не може да се противопостави и най-малкият довод, но за този, който е възприел живото мислене в душата си, нещата стоят по друг начин. Когато чуе такива изказвания, каквито прави този професор, в душата на възприелия живото мислене, веднага се появява по необходимост мисълта, че трябва да си каже нещо, което в методиката, в начина на възгледите би било напълно подобно на съжденията и мисловния начин на този учен.
към текста >>

98. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Но, ако мога да се изразя така парадоксално, не е вярно и че това, което би могло да се напише на тази четвърт страница, може да бъде исторически издържано!
От моята книга „Християнството като мистичен факт“ знаете какво представляват Евангелията. Те са нещо напълно различно от исторически документи, те са инспирационни книги. В миналото са били смятани за исторически документи, но чрез задълбочено изследване е станало ясно, че не са исторически документи. Открито бе също, че и останалите описания, които се намират в Библията, не са исторически документи. И един известен теолог, неправилно признат теолог, Адолф Харнак, в резултат от по-новите изследвания на Библията установи, че това, което исторически е възможно да се знае за личността на Исус Христос, може да бъде написано на четвърт страница. Но, ако мога да се изразя така парадоксално, не е вярно и че това, което би могло да се напише на тази четвърт страница, може да бъде исторически издържано! Вярно е само, че изобщо няма истински достоверни документи за Мистерията на Голгота. Когато човек като исторически изследовател днес запита дали Мистерията на Голгота може да се докаже исторически, от гледната точка на днешното историческо изследване трябва да се каже, че тя не може да бъде външно доказана.
към текста >>

99. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но, първо, вие можете да живеете с тези понятия, които формирате тук, – и те трябва да са доста остроумни, за да издържат критиката на съвременните учени, – вие можете в краен случай, но само в краен случай, да живеете с тези понятия, но не трябва да умрете с тях.
Може да има и други възражения. Някой може да каже: да, но какво ме интересува мен, в края на краищата, какво става тук долу! Ако само понятието за време сериозно се приложи към човешкото развитие, или ако се вгледаме в областта на постоянното съществуване в живота, всичко ще е наред. Така могат да говорят хора, които изцяло са затънали в майята, щом формират понятия, произлизащи от смесването, които изцяло остават в майя. В краен случай, ако искате да останете само в областта на постоянното съществуване, вие можете да живеете, можете да живеете в сънно състояние. Но, първо, вие можете да живеете с тези понятия, които формирате тук, – и те трябва да са доста остроумни, за да издържат критиката на съвременните учени, – вие можете в краен случай, но само в краен случай, да живеете с тези понятия, но не трябва да умрете с тях. С формирани по такъв начин понятия не трябва да се умира. И тук, когато се засягат тези тайни, започва сериозното духовнонаучно познание. Понятията и представите, които се формират без науката за посвещението, след смъртта водят в ариманическата област. Те няма да доведат в областта на човешкото, за която, собствено, са предназначени, ако пренебрегнете възможността да формирате понятията, които дава науката за инициацията.
към текста >>

Пред лицето на науката за посвещението, не издържа критика такова фриволно изказване, като, например, следното: трябва просто да почакаме, докато встъпим в областта, в която попадаме след смъртта, за да видим какво има там.
В предишните времена висшите духовни същества по свръхсетивен начин са обучавали хората, притежаващи атавистично ясновиждане, с понятията на инициацията. Затова за хората – всъщност това е било възможно до 333 г. след Мистерията на Голгота – е съществувал своеобразен вид свръхсетивно обучение, което те са можели да прилагат не само към живота, но също и към смъртта. Оттогава е станало необходимо, човек тук на Земята със свои усилия, посредством собствено разбиране, да подготвя душата за това, тя по правилен начин да може да премине през портата на смъртта. Пред лицето на науката за посвещението, не издържа критика такова фриволно изказване, като, например, следното: трябва просто да почакаме, докато встъпим в областта, в която попадаме след смъртта, за да видим какво има там. Науката за инициацията отговаря на това: който чака, съгрешава срещу живота. Защото бихте били ужасно изплашени, ако някой посветен – per impossibile – ви опише, какви уроди бихте се родили, ако запазите тази настройка в течение на целия период между смъртта и раждането, ако в периода между смъртта и раждането постоянно бихте казвали: ще почакам, докато се родя на Земята: тогава ще видя, що за същество е облеченото в плът и кръв. Тогава не бихте се отказали от благотворното влияние на тези сили, които ни предпазват от това, да се родим уроди. От това ни предпазват висшите същества. Духовният живот между смъртта и новото раждане – така казват съществата, които учат на това, – съществува не само за нашата област, той е подготовка за долната област, за да не се раждат там уроди, а хора, притежаващи благороден вид.
към текста >>

100. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Това е една забележка, която аз правя само за физиците, но физиците ще ме разберат, че даже във всички неща, които днес се поставят теоретически на основа та на нашето съвременно знание, царуват неиздържащи условия.
Обаче това е напълно погрешно. Не скоростта е един резултат, а скоростта е елементарното, което носи в себе си нещо, било материално или духовно, и ние разлагаме скоростта на "път", "пространство" и "време". Ние абстрахираме от скоростта тези две величини. Обаче пространството и времето като такива не са нещо действително в света, различните скорости. Това е една забележка, която аз правя само за физиците, но физиците ще ме разберат, че даже във всички неща, които днес се поставят теоретически на основа та на нашето съвременно знание, царуват неиздържащи условия. Навсякъде в това знание има условия, които съществуват само чрез това, че ние не сме в състояние да схванем духовното като нещо конкретно.
към текста >>

101. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Дори и тук на Земята един човек да постигне ясновидство от най-висш порядък, дори и да прониква дълбоко навътре в духовния свят ако поради леност или други причини той не си дава труда да превръща духовните си опитности в правилни, логично издържани мисли, тогава след смъртта, той също би бил заслепен в духовния свят.
Ако някой твърди, че обикновеното, здраво и ясно човешко мислене не отваря очите му за свръхсетивния свят, и че за тази цел той се нуждае от ясновидство ясновидството е необходимо за да се изследват фактите, обаче човек далеч не се нуждае от него за да изработи способността си за виждане в свръхсетивния свят след смъртта тогава той може също да твърди, че не би могъл да мисли, тъй като очите не могат да мислят. Както тук на физическия план очите нямат никаква нужда от мислене, така и познанието за свръх сетивния свят няма никаква нужда от ясновидство. Естествено, ако не би имало ясновидство, на Земята нямаше да съществува и никакво свръхсетивно познание. Впрочем ясновидецът е длъжен да превръща своите свръхсетивни опитности в обикновени и ясни понятия. Дори и тук на Земята един човек да постигне ясновидство от най-висш порядък, дори и да прониква дълбоко навътре в духовния свят ако поради леност или други причини той не си дава труда да превръща духовните си опитности в правилни, логично издържани мисли, тогава след смъртта, той също би бил заслепен в духовния свят.
към текста >>

102. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И великите художнически натури бяха така устроени, че за да създадат Сикстинската мадона или нещо подобно, техните силни и издръжливи тела трябваше цял живот да понасят хипнотизиращите движения и непрекъснатите подскоци на неуморните чудовищни паяци.
От отвратителната бездна на грозотата неудържимо изригва екстазът на красотата. Това е една велика тайна, скъпи мои приятели. Човек се нуждае от дълбокото ужилване на грозотата, за да развие усета си за красотата. И великите художнически натури бяха така устроени, че за да създадат Сикстинската мадона или нещо подобно, техните силни и издръжливи тела трябваше цял живот да понасят хипнотизиращите движения и непрекъснатите подскоци на неуморните чудовищни паяци. Каквото и да изниква в необгледния свят на красотата, преди това е било прекарано от човешкия ентусиазъм през морета и океани от ужасна грозота.
към текста >>

103. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И тъй като това неопределено чувство продължавало да живее в неговата душа, то той започнал да не издържа повече.
И така продължило да живее това неопределено чувство, това неосъзнато чувство: ти би трябвало да се родиш при съвсем други родители, съвсем в друго време, в съвсем друга обстановка. И тъй като това неопределено чувство продължавало да живее в неговата душа, то той започнал да не издържа повече. И ето в един прекрасен ден той почувствал, също не съвсем съзнателно, но затова пък много интензивно, той почувствал: да, ако ти би се родил в Гърция, ако твоят баща и твоята майка бяха гърци, то тогава ти би станал истински герой.
към текста >>

104. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Няма нищо по-безнадеждно от теории на познанието издържани в съвременен стил.
И е важно да се отбележи, че при своето раждане ние навлизаме в земния свят, но имаме при това мислене, което е труп на това, което сме имали преди своето земно съществуване. И човек иска днес да съгласува две неща: този остатък от своето доземно съществуване да използва в земния живот. И това е довело до постоянно възникващи, започвайки от 15-то столетие, всевъзможни съмнения по отношение на мисленето и познанието. Това е предизвикало голямо объркване в съвременността, скептицизъм и неувереност, царящи във всевъзможните хорски мирогледи. Следствие от това е и, че човек днес понятие си няма за познанието. Няма нищо по-безнадеждно от теории на познанието издържани в съвременен стил. Огромното мнозинство съвременни учени въобще не ги е грижа за това, те го предоставят на философите. В тази област могат да се направят твърде своеобразни наблюдения.
към текста >>

105. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Човекът също е одухотворил до определена степен земната материя в своята глава, но той не може да вземе със себе си тази одухотворена материя в света, в който живее между смъртта и едно ново раждане, за щото би трябвало да издържи една неизказуема, разрушителна болка, ако би искал да внесе тази одухотворена земна материя на своята глава в духовния свят.
Ние можахме да кажем за птиците, представител на които е орелът, че при тяхната смърт те могат да внесат одухотвореното земно вещество в духовния свят, че благодарение на това те имат тяхната задача в Космоса, че като птици те одухотворяват земната материя и могат да сторят това, което човекът не може да стори. Човекът също е одухотворил до определена степен земната материя в своята глава, но той не може да вземе със себе си тази одухотворена материя в света, в който живее между смъртта и едно ново раждане, за щото би трябвало да издържи една неизказуема, разрушителна болка, ако би искал да внесе тази одухотворена земна материя на своята глава в духовния свят.
към текста >>

106. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Защото ние можем да видим, как в тях са присъствали походите на Александър и учението на Аристотел, - за да не се скъсат нишките, които свързват човека с древната духовност, сякаш да тропосат с тях бъдещата материалистична цивилизация, за да издържат те до времето, когато ще бъдат дадени нови духовни откровения.
Съществува наистина удивително взаимодействие във всичките тези неща. Защото ние можем да видим, как в тях са присъствали походите на Александър и учението на Аристотел, - за да не се скъсат нишките, които свързват човека с древната духовност, сякаш да тропосат с тях бъдещата материалистична цивилизация, за да издържат те до времето, когато ще бъдат дадени нови духовни откровения.
към текста >>

107. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но в определена възраст той повече не издържа.
И сега се явява особеното: Чрез едно огъване на кармата, което ще се изравни в по-късен земен живот на Фридрих Теодор Фишер, той става първо хегелианец, което означава, че той е откъснат, - което предварително е определено чрез предземното съществуване, а не чрез земна карма, - от праволинейната насока на неговата карма. Но в определена възраст той повече не издържа. Той трябва да навлезе в своята карма. Отказва се от своята петтомна естетика и се изкушава така да изгради естетиката, както искат природоизпитателите. Той изгражда своята първа естетика отгоре надолу, като изхожда от принципите и след това преминава към сетивното. Това самият той дълбоко критикува. Сега той иска да изгради естетиката отдолу нагоре, изхождайки от фактите и постепенно преминавайки към принципите.
към текста >>

108. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Само че Гарибалди е бил такъв републиканец, който показва това и във външния свят, но не го издържа докрай.
Какво друго би трябвало той да стане? Аз познавах толкова много републиканци, които бяха верни служители на някой принц. Вътре в себе си те бяха републиканци, поради това, че просто в определено време на 19-то столетие - сега това отдавна е изчезнало, но когато бях момче беше именно така, - всъщност всички хора, които считаха себе си за разумни, бяха републиканци. Те казваха: - Разбира се, че ние сме републиканци, само че не можем да покажем това пред външния свят. - Вътрешно всички те бяха републиканци. Само че Гарибалди е бил такъв републиканец, който показва това и във външния свят, но не го издържа докрай. И всички онези, които са били въодушевени от него, не са могли да разберат, как той не е издържал докрай. Защо не? Защото не е могъл да изостави Виктор Емануел, който кармически е свързан с него, както обясних това. Той трябва да го подпомага. А това е бил единственият начин по който е можел да го подпомага.
към текста >>

И всички онези, които са били въодушевени от него, не са могли да разберат, как той не е издържал докрай.
Аз познавах толкова много републиканци, които бяха верни служители на някой принц. Вътре в себе си те бяха републиканци, поради това, че просто в определено време на 19-то столетие - сега това отдавна е изчезнало, но когато бях момче беше именно така, - всъщност всички хора, които считаха себе си за разумни, бяха републиканци. Те казваха: - Разбира се, че ние сме републиканци, само че не можем да покажем това пред външния свят. - Вътрешно всички те бяха републиканци. Само че Гарибалди е бил такъв републиканец, който показва това и във външния свят, но не го издържа докрай. И всички онези, които са били въодушевени от него, не са могли да разберат, как той не е издържал докрай. Защо не? Защото не е могъл да изостави Виктор Емануел, който кармически е свързан с него, както обясних това. Той трябва да го подпомага. А това е бил единственият начин по който е можел да го подпомага.
към текста >>

109. Съдържание GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Модерната интелигентност и нейната издръжливост.
Участие на съществата от духовната Вселена в човешката карма. Поглед върху връзките на човека със същността на Земята. Пространствено той носи в себе си природните същества; по време той носи в себе си царствата на висшите йерархии. Кармически изисквания и изпълнения. Нероденост, безсмъртие. Модерната интелигентност и нейната издръжливост. Два примера за пресъхването на младите сили чрез материалистическия интелектуализъм. Знанието за отношенията към висшите йерархии дава конкретния човешки живот и издръжливост в духовното
към текста >>

Знанието за отношенията към висшите йерархии дава конкретния човешки живот и издръжливост в духовното
Пространствено той носи в себе си природните същества; по време той носи в себе си царствата на висшите йерархии. Кармически изисквания и изпълнения. Нероденост, безсмъртие. Модерната интелигентност и нейната издръжливост. Два примера за пресъхването на младите сили чрез материалистическия интелектуализъм. Знанието за отношенията към висшите йерархии дава конкретния човешки живот и издръжливост в духовното
към текста >>

110. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество.
Сега тази индивидуалност, която е изпитала това и то е останало у нея - продължаващо да действа през две съществувания между смъртта и едно ново раждане, което след това се явява в разказа «Светецът» - тази индивидуалност се прероди по-късно, а именно през време на 30-годишната война, но сега като жена. Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в Средна Европа, за да почувстваме какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща жена, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война. Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество. Той оставя всъщност на жена си да се грижи за дома. Самият той повече бездейства. Обаче жената можеше да наблюдава много неща. Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни отношения в Граубюнден. И изживяните реални опитности в тази женска душа, оцветени, нюансирани от преживяванията с ограничения тесногръд мъж, проникват от своя страна в дълбочината на индивидуалността и продължават да живят по-нататък през живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

111. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Пътят от кармическите изисквания към кармическите изпълнения са оказва такъв, че интелигентните сили при съвременните хора, които са били подготвени в един минал земен живот през първите християнски столетия до 8-то, 9-то столетие, не бяха достатъчно издръжливи сега във времето, когато душата става по-слаба, когато тялото упражнява най-силната съпротива, за да се издигнат до първата йерархия.
Когато разгледаме и тази личност до към 30-та година, тя също имаше силно влияние върху своите себеподобни чрез нейната интелигентност. Но когато мина 30-те, 35-те години и сетивно-нервната система не действаше вече така силно, а в края на живота действаше системата на веществообмяната и крайниците, тази личност, която по-рано беше считана за много умна, сега стана тривиална, банална, навлезе в един банален, партиен живот. Аз проследих биографията на тази личност. Трябва да кажа, че за мен беше твърде странно, понеже познавах тази личност в нейната младост, че по-късно беше открита от мен между хора, които водеха един съвсем тривиален партиен живот. Пътят от кармическите изисквания към кармическите изпълнения са оказва такъв, че интелигентните сили при съвременните хора, които са били подготвени в един минал земен живот през първите християнски столетия до 8-то, 9-то столетие, не бяха достатъчно издръжливи сега във времето, когато душата става по-слаба, когато тялото упражнява най-силната съпротива, за да се издигнат до първата йерархия.
към текста >>

Само това, което е примесено като духовно в интелектуалното, може да издържи през целия човешки живот, - имам предвид, може да издържи кармически през целия живот.
Всичко, което е само интелектуално и материалистично, може да обхване всъщност човека само на младини. Само това, което е примесено като духовно в интелектуалното, може да издържи през целия човешки живот, - имам предвид, може да издържи кармически през целия живот.
към текста >>

112. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924 GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Човек не би издържал толкова дълго галене, но в Космоса това трае по-дълго, понеже там пропорциите са гигантски.
Човек не би издържал толкова дълго галене, но в Космоса това трае по-дълго, понеже там пропорциите са гигантски. Така, че в звездното небе се вижда душевната проява на световната астралност.
към текста >>

113. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Една личност, която след извънредно трудна младост - нещо подобно проличава при обрисуването на Щрадер - е станал монах във францисканския орден, но не е могла да издържи в църквата и е намерила след това пътя си като професор.
Доколкото това може да бъде случаят при една поетична творба, този образ на Щрадер е обрисуван в известен смисъл от самия живот. И личността на Щрадер има един вид образец, който е изживял развитието на последната третина на 19-то столетие и е стигнал в известен смисъл до един вид рационалистично християнство. Една личност, която след извънредно трудна младост - нещо подобно проличава при обрисуването на Щрадер - е станал монах във францисканския орден, но не е могла да издържи в църквата и е намерила след това пътя си като професор.
към текста >>

114. Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието GA_245 Указания за езотеричното обучение

Когато кръстоса ръцете си така, че дясната длан да легне върху горната страна на лявата длан и се концентрира върху така кръстосаните ръце във връзка с точно определена дума, при условие, че упражнението бъде правено достатъчно често с най-голяма енергия и издръжливост, човек скоро ще забележи, че ръцете се стремят да се отделят, че те сами се разгъват.
Когато кръстоса ръцете си така, че дясната длан да легне върху горната страна на лявата длан и се концентрира върху така кръстосаните ръце във връзка с точно определена дума, при условие, че упражнението бъде правено достатъчно често с най-голяма енергия и издръжливост, човек скоро ще забележи, че ръцете се стремят да се отделят, че те сами се разгъват. Това е позата на средновековните светци. Също и това упражнение има своето определено значение. През човешкото тяло постоянно циркулират етерни течения от Космоса. Едно такова течение навлиза през главата, продължава през десния крак до дясното стъпало, оттам в лявата ръка (до края на пръстите), после в дясната ръка (също до края на пръстите), след това в левия крак до лявото ходило и оттам обратно в главата. Представим ли си човека застанал в описаното положение с разтворени встрани ръце, така етерното течение има формата на пентаграм.
към текста >>

115. Предговор към българското издание. GA_293 Общото човекознание

Сега с право възниква въпросът, кое предава на тази педагогика както невероятната съпротивителна сила и издръжливост, така и експанзионистичните и качества?
Сега с право възниква въпросът, кое предава на тази педагогика както невероятната съпротивителна сила и издръжливост, така и експанзионистичните и качества? И четем следното: „Става дума за методично училище", а по-нататък Р.Щайнер продължава: „...става дума не за някакво политическо направление, а за едно чисто методично училище". Това трезво и почти непонятно за нашето време обяснение се допълва от следните думи: „тук не става дума за някакво религиозно направление, нито за Антропософията като религиозно изповедание, а става дума за методично училище, което би могло да бъде въведено навсякъде" (Събр. Съч. 260, стр.155-156).
към текста >>

116. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Вие просто не бихте могли да издържите това!
При чувствата нещата не изглеждат така. Тук Азът прониква в самото тяло, не само в образите. Ако обаче това проникване би се извършило напълно съзнателно, тогава щеше да настъпи разбира се, в душевен смисъл -буквално едно душевно изгаряне. Ако в областта на чувствата, с Вас би се случило същото, което става с Вас в хода на мисленето, т.е. когато с Азът прониквате в породените от тялото образи, тогава Вие буквално бихте изгорели душевно. Вие просто не бихте могли да издържите това! Вие сте в състояние да понесете това проникване на Азът в сферата на чувствата, само сънувайки, т.е. в една понижена степен на съзнанието. В това, което всъщност се извършва във Вашето тяло, докато се отдавате на чувствата, Вие можете да се справите единствено ако сънувате.
към текста >>

117. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения. Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното. Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване. И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят. Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания. Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
към текста >>

118. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но за този, който от своя страна е започнал правилно да оценява фактите, за него това има голямо, има много голямо значение, защото това ни показва, че представителят на тези туберкулозна фауна или флора, този бацил, не може да издържа на слънчева светлина.
Но за този, който от своя страна е започнал правилно да оценява фактите, за него това има голямо, има много голямо значение, защото това ни показва, че представителят на тези туберкулозна фауна или флора, този бацил, не може да издържа на слънчева светлина. Това е невъзможно за него. Къде може да вирее той? Може да вирее във вътрешността на човешкото тяло. И защо тъкмо там може да вирее? Не че той е истинският вредител, но това, което действува там вътре, това е което трябва да открием.
към текста >>

119. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

От подобни схващания аз моля да си направите извода, как за състоятелната хипотеза е необходимо тъкмо едно "продължаване" на мисловния процес, и как една несъстоятелна хипотеза се обгражда с ясни и логично издържани мисловни конструкции.
От подобни схващания аз моля да си направите извода, как за състоятелната хипотеза е необходимо тъкмо едно "продължаване" на мисловния процес, и как една несъстоятелна хипотеза се обгражда с ясни и логично издържани мисловни конструкции. И сега, ако трябва да се върнем към нашата тема, ние бихме казали следното: От една страна, пред себе си ние имаме т.н. нормален човек; от друга страна болния човек. И в двата случая, и в двата вида организации, ние по необходимост трябва да допуснем един закономерен и съобразен с природата органичен процес. И все пак, как се отнася единия процес към другия? Виждате ли, ние сме сериозно затруднени в естествения преход от единия процес към другия, именно поради откъсването на физиологията от патологията и терапията, което в нашата епоха стана едно твърде разпространено явление.
към текста >>

120. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

И в останалия организъм определени части имат нужда от повече време за своето изхвърляне, отколкото други; и е ясно от това, че за зъбите просто важи: след като вече сме ги получили за втори път, то по отношение на това, дали ще ги имаме и в по-късна възраст, ние зависим от това, колко време ще издържи нещо, което вече е готово, тъй както за един нож, който притежаваме ние зависим от това, колко време ще издържи ножа.
Сега, след половото съзряване до началото на 20-та година човекът стига до там, да формира своето трето собствено тяло, погледнато външно, своето четвърто тяло. В по-късните години периодите на времето не са така строго разграничени, както са периодите на смяната на зъбите и на половата зрялост. Все повече субстанция изостава, втвърдява се в човека, превръща се в траен скелет. Наистина, постепенно все повече неща в човека се превръщат в траен скелет. Колкото по-стар става човек, толкова по-малко материя от костите бива отстранявана и подновявана. И в останалия организъм определени части имат нужда от повече време за своето изхвърляне, отколкото други; и е ясно от това, че за зъбите просто важи: след като вече сме ги получили за втори път, то по отношение на това, дали ще ги имаме и в по-късна възраст, ние зависим от това, колко време ще издържи нещо, което вече е готово, тъй както за един нож, който притежаваме ние зависим от това, колко време ще издържи ножа. Ножът не може да подновява своята материя. В съществената си част зъбите също не могат да правят това. Наистина, всичко е движение, съществува обновяване, но всичко вече се насочва към стадия на необновяването, и така в зъбите ние имаме нещо, в което жизненият процес се осъществява съществено по-бавно, отколкото в останалия човек, много по-бавно по отношение на интензитета, и по тази причина в обратното съотношение, що се отнася до качеството на трайността, те по-бързо се развалят, преди да се развалят другите части на човешката природа, които непрекъснато могат да подновяват себе си. Но ако зъбите бяха подчинени на същите закономерности, както много други части на човешката природа, тогава не би имало зъболекари. И ако другите части на човешката природа бяха подчинени на същите закони, както зъбите, то всички ние, в нашата модерна цивилизация, бихме умирали доста рано.
към текста >>

121. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

По-нататък Щайнер обяснява, че от покълването до възпроизводството на първо място действат подслънчевите сили; за произхода на хранителността, на здравината и издръжливостта преобладават надслънчевите сили.
По-нататък Щайнер обяснява, че от покълването до възпроизводството на първо място действат подслънчевите сили; за произхода на хранителността, на здравината и издръжливостта преобладават надслънчевите сили.
към текста >>

122. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Като лечебно средство[23] за едно земеделско стопанство трябва да се разбира средство, което подобрява себезапазването, възстановяването или издръжливостта на една биологична система, чието здраве е увредено, но също и средство, което активизира биологичните процеси, които създават добива или подобряват условията за добив, при това без да води до нарастване на зависимостта от приложеното средство.
Като лечебно средство[23] за едно земеделско стопанство трябва да се разбира средство, което подобрява себезапазването, възстановяването или издръжливостта на една биологична система, чието здраве е увредено, но също и средство, което активизира биологичните процеси, които създават добива или подобряват условията за добив, при това без да води до нарастване на зависимостта от приложеното средство. Следователно това би било средство, което подпомага самостоятелното здраве и достиженията на земеделското стопанство. Винаги има нещо общо с това, че философски формулирано, същност и явление биват тясно свързани, че духовните членове на съществото обхващат и влияят по-интензивно на физическото тяло. Целият курс наистина показва, че това така просто формулирано отношение представлява един сложен, един комплексен случай.
към текста >>

123. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Там те нямат повече способност да се делят, но са издръжливи на външни механични и химични въздействия.
Рогът може да се разбира като разтопени косми. Той израства от вътре през целия живот и рогата стават все по-дълги. С право може да се каже, че представлява значително надебеляване на роговият слой на обикновената кожа. Този най-горен слой (Stratum corneum) постоянно се замества с растящите отвътре навън млади клетки, които като достигнат до този слой, изглеждат смачкани и изсушени. Там те нямат повече способност да се делят, но са издръжливи на външни механични и химични въздействия. Също и там царува умиращ и съхранен живот, тоест горнослънчево действие[9] в изграждането на същинския рогов слой. За разлика от еленовия рог, който след своето образуване напълно умира, тук този процес на умиране спира до образуването на кожата по този начин. В неговия вътрешен слой новообразуването никога не спира. При елена новообразуването и умирането са един строго ритмичен процес с оглед на годишните времена. При говедото растението на рога продължава при настъпване на млекодаването, но с по-малка дебелина при основата на рога.
към текста >>

124. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

Другите органи са много по-издръжливи и по-малко чувствителни на това.
Главният мозък и нервната система се поддържат живи не от собствената им част на етерното тяло, а от другата страна, чрез обмяната на веществата. Тя обаче няма същински нервни функции, не служи на съзнанието, а възпрепятства органичното разлагане. Това физическо разпадане или разграждане е функция или предпоставка на съзнанието. Поради това от страна на мозъка консумацията и изразходването на кислород и с него на веществата, главно захар, е много висока. Прекъсване на снабдяването с кръв за няколко минути може да доведе до трайни увреждания на главния мозък. Другите органи са много по-издръжливи и по-малко чувствителни на това.
към текста >>

125. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

В случай на износеност, на изтощеност на организма, той не може да издържи лечението.
По този повод, господа, можем да кажем така: истинското, правилно приложено лекарство действа с цялата очевидност. Всеки може да се убеди във верността на това, което казах за сифилиса[6]. Терапията с живак, макар и да има последствия, вредни последствия, все пак е ефективна. Ето така трябва да се показват подходящите препарати. Понякога това е крайно сложно. В случай на износеност, на изтощеност на организма, той не може да издържи лечението. Обаче истинското познаване на природните процеси позволява в известен смисъл да се види как действат на човека отделните вещества, които, бидейки мъртви, безжизнени, представляват само средно, междинно състояние между два живота. Но за това е необходимо да се познава животът на веществото.
към текста >>

126. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Доколкото в костите им постъпва излишък на минерални вещества, индианците повече не могат да издържат този излишък от минерални вещества.
Тя не може да ги удържа. Затова те вече, като индианци на Запад, измират, станали са умираща раса. Те измират по естествена причина, в съответствие със своята собствена природа; получавайки твърде малко светлина и топлина, те умират от своето земно начало. Земното начало в тяхната природа съставлява тяхната сексуалност, животът на привличането. Те не могат да регулират последната; в същото време при тях се формират здрави кости. Доколкото в костите им постъпва излишък на минерални вещества, индианците повече не могат да издържат този излишък от минерални вещества. Костите стават страшно здрави, но става така, че поради своите кости човек като цяло върви към гибел.
към текста >>

127. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Но при по-точно разглеждане и той не издържа критика.
Господа, този възглед много би допаднал на материализма, ако последният го беше взел на въоръжение. Но при по-точно разглеждане и той не издържа критика. Представете си какво бихме били ние, ако постоянно се отзовавахме на всяко въздействие на природата. Тогава навярно ние бихме станали - както това сега наричат хората, - бихме станали нервни. Този, който би се оказал чувствителен към всеки повей на вятъра, към всеки лъч светлина, не би бил нормален човек, това би било шило в торба. Обкръжаващата природа би ни направила хиперактивни. Следователно така също не става.
към текста >>

Той трябва отначало да издържи този срок.
Господа, това би приличало на ситуация, ако зародишът, след възникването си и оплождането, след като в него е пропълзял човекът, би заговорил в тялото на майката: твърде скучно ми е да живея в тялото на майката, ще взема да изляза по-рано. Обаче ако той не иска да живее в тялото на майката полагащите се девет месеца, няма да успее да стане човек. Той трябва отначало да издържи този срок. Ако «азът» е живял тук така, че не е бил подбуден за такова преживяване, толкова по-малко ще може да преживее след смъртта. Затова би било съвсем невярно да се казва: ще почакам, докато не настъпи смъртта, и там ще видя ще стане ли нещо или няма да стане, и така нататък. Хората въобще не са много логични. Хората днес са толкова логични, като този, който уверява и се кълне, че не признава Господ Бог и при това се кълне така: «Аз съм атеист и това е толкова вярно, както и това, че има Господ Бог на небето»[1]. Приблизително такива са днес хората.
към текста >>

128. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ударът възниква вътре, защото кръвоносните съдове се калцират и не могат повече да издържат.
Известно ви е, че на стари години много хора, може да се каже, се калцират. Получават се варовикови отлагания, склероза. Хората лесно стигат дотам - ако съдовете им се калцират, именно кръвоносните съдове, - че не могат нормално да се придвижват. Ако настъпи особено силно калциране, човека го постига, както се казва, удар. Той получава удар (апоплектичен удар -бел. пр.). Ударът възниква вътре, защото кръвоносните съдове се калцират и не могат повече да издържат.
към текста >>

129. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Трябва да се обезпечава издръжката на самия имот.
Това е главното. Има лоши години, когато медът не стига до април-май. Семействата, останали жизнеспособни, трябва да се поддържат с помощта на изкуствено подхранване със захар, чай от лайка, мащерка и малко сол. В съвременния пчелин съвсем точно са определени количеството часове, необходими като труд за единица продукция: пет и половина часа, като часът струва от един до един и половина франка; затова себестойността на меда е на ниво седем франка. Необходимо е също да се отчитат амортизационните отчисления; питите се изразходват и трябва да се подменят. Трябва да се обезпечава издръжката на самия имот. Ако пчелинът постоянно остава на едно място, пчеларят няма да има перспектива. При господин Ербсмел случаят е друг, но ако имам голям пчелин, трябва да пресметна всичко; трябва да се каже, че при цена от шест франка възниква дефицит. Такава е гледната точка и на американските пчелари.
към текста >>

130. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Може да се появи раздразнителност, избухливост, но сърцето ще издържи това.
Вече ви казах, че можем да уподобим кошера на човека като цяло. Помислете, ето, пчелната отрова попада във вашето тяло и следователно - в кръвта. Тя почти веднага, както и всяка отрова, преминава в кръвта. Сега си представете, че това е станало с човек, при когото всичко е наред. Неговата кръв става по-подвижна. Може да се появи раздразнителност, избухливост, но сърцето ще издържи това. Но ако някой има болно сърце, тъй като поради отровата Азът укрепва, болните клапани на сърцето получават такъв удар, вследствие от който човек изпада в несвяст или даже може да умре. Това е случаят, за който разказа господин Мюлер.
към текста >>

131. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

Благодарение на своята издръжливост еврейството притежава това, което показва начина, по който се е проявявало участието на различните духове на народите в образуването на една нация.
Благодарение на своята издръжливост еврейството притежава това, което показва начина, по който се е проявявало участието на различните духове на народите в образуването на една нация. Ако след това вие видите евреите в различните области, ще ви се наложи внимателно да се вглеждате, за да разпознаете еврейското начало сред тези евреи, които са били асимилирани, сътрудничейки си с другите. Вие знаете, че един от най-значителните държавни дейци на XIX в. е бил евреин[4]. И така, асимилираните евреи вече не се отличават от другите. Впрочем този, който е познавач, по една фраза ще определи, че говори евреин.
към текста >>

132. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

Но всичко това не може да издържи, ако се предприеме истинско изследване на фактите, за които ние вече говорихме.
Едните казват, че е имало някакъв вид маймуни, който е попаднал в определени жизнени условия, принудили го да започне да се труди. Така стъпалата, които при маймуните са приспособени за катерене, са били преоформени в нормални стъпала, докато предните хватателни крайници, приспособени за катерене, са се превърнали в ръцете на човека; именно така те са се изменяли. Но други пък говорят иначе: не, не е могло да бъде така; защото ако този маймунообразен човек би попаднал в такива неблагоприятни условия, той просто би умрял и не би успял да се видоизмени. Много по-вероятно е този маймуночовек да е живеел в своего рода райско състояние, където не му се е налагало да работи, където е бил защитен и свободно е можел да се развива. Виждате колко далечни един от друг са тези възгледи! Но всичко това не може да издържи, ако се предприеме истинско изследване на фактите, за които ние вече говорихме.
към текста >>

133. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

Също така той проявява издръжливост при дишане.
Но храненето с картофи е оказало силно влияние върху хората. Виждате ли, ако човек яде зърнени култури, белите му дробове и сърцето стават особено силни. Те усилват белите дробове и сърцето. В този случай човек има здрав гръден кош, това му е от полза. Той не е толкова съсредоточен върху мисленето; по-голямо значение има например дишането. Също така той проявява издръжливост при дишане. Но бих искал веднага да кажа: не трябва да си представяте, че дишането е силно при този, който винаги разтваря прозорците и крещи: «Ах! Какъв свеж въздух! » - и така нататък. Не, сила в дишането проявява този, който е толкова здраво устроен, че може да понесе всякакъв въздух. Очевидно е, че закален е не този, който не може нищо да понесе, а този, който може да понесе всичко.
към текста >>

134. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Но тогава това не са го разбирали по такъв начин, a хората са осъзнавали: ако те се отправят към някакво трудно място, там няма да срещнат човек, подобен на другите хора в телесна обвивка, а поради общата конфигурация на планините възникват такива условия, че върху тях може да задуха своеобразен вибриращ вятър, към тях от пропастта може да нахлуе особен въздух, и ако човек издържи всичко това, издържи този път, той може да стане по-здрав, но може и да се разболее.
Но хората са разказвали разни неща за Вотан и Локи. Ето например какво са разказвали за Вотан: когато някой пътешества по пътищата, по планините, той може да срещне Вотан, който може или да му придаде сила, или да го отслаби, в зависимост от това, какво е заслужил. Виждате ли, това са разказвали хората, така и са го разбирали. Съвременните хора ще кажат: е, да, това е само суеверие, суеверна представа. Но тогава това не са го разбирали по такъв начин, a хората са осъзнавали: ако те се отправят към някакво трудно място, там няма да срещнат човек, подобен на другите хора в телесна обвивка, а поради общата конфигурация на планините възникват такива условия, че върху тях може да задуха своеобразен вибриращ вятър, към тях от пропастта може да нахлуе особен въздух, и ако човек издържи всичко това, издържи този път, той може да стане по-здрав, но може и да се разболее. Хората са искали да разкажат как един или друг е заболял или е оздравял. Но те са вървели в съгласие с природата и са интерпретирали това на основата на своето въображение, а не на основата на разсъдъка. Съвременният лекар, ръководейки се от разсъдъка си, ще каже: ако имаш предразположеност към туберкулоза, трябва всеки ден да се изкачваш нагоре по тази пътека, да поседиш малко и после да слезеш долу; от това ще ти стане по-добре. Така казва човек на основата на разсъдъка. А на основата на фантазията той ще каже: там седи Вотан, той обитава там.
към текста >>

135. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък.
Смята се, че тялото - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение. Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта. Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина. Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло. Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от тялото. Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък. Какво всъщност става в мозъка, докато човек мисли?
към текста >>

НАГОРЕ

6.4910399913788